МЕТОДИКА
Изследване на погледа при възприемане на елементите в страница от учебник по български език
Деспина Василева
Софийски университет „Свети Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2021-5-1-read.eye.T.
Резюме. В статията е представено проучване на възприемането на страница от учебник по български език. Участници в експеримента са 30 ученици на възраст между 15 и 19 години от училища в София.
ВИЖ ПОВЕЧЕ
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И КУЛТУРА ПО СВЕТА
Минало и настояще на българистиката в белградския университет
Ивана Давитков
Университет в Белград (Сърбия)
https://doi.org/10.53656/bel2021-5-2.bel.uni.fil
Резюме. Настоящото изложение цели да се очертаят основните етапи в развитието на българистиката в Белградския университет, както и да се опише съвременното ѝ състояние, без да се претендира за изчерпателност. Първият етап от развитието на специалността по-скоро би могъл да се смята за подготвителен в развитието на българистиката, каквато я познаваме днес…
ЕЗИКОЗНАНИЕ
Категориални и некатегориални значения на рода, числото и падежа при личните местоимения (руско-български паралели)
Енчо Тилев
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/bel2021-5-2-3.gen.ru.bg
Резюме. Обект на изследване в настоящата статия са категориите род, число и падеж на личните местоимения в руския и българския език.
ВИЖ ПОВЕЧЕ
Нови същински и несъщински фразеологични изрази в българския медиен дискурс
Теодора Илиева
Педагогически факултет
Тракийски университет – Стара Загора
https://doi.org/10.53656/bel2021-5-4.phras.media.news
Резюме. Предпоставките за спонтанното или обмислено фразеологично словотворчество са както културни и социално-икономически, така геополитически, етнопсихологически, конюнктурни и др. Някои от новите фразеологични изрази придобиват гражданственост и се мултиплицират, други застиват в полето на оказионалното словотворчество…
ВИЖ ПОВЕЧЕ
Падежни остатъци при българските фразеологизми
Неманя Йованович
Белградски университет
https://doi.org/10.53656/bel2021-5-5.cases.fras
Резюме. В настоящата статия се прави анализ на падежните остатъци при българските фразеологизми. Като източник е използван Нов фразеологичен речник на българския език (1993) на Кети Анкова-Ничева…
Breaking the Norms of Bulgarian Language Online: Language Adaptation or Language Illiteracy
Milen Filipov
KIMEP University – Almaty (Kazakhstan)
Dinka Zlateva
South-West University Neofit Rilski – Blagoevgrad (Bulgaria)
https://doi.org/10.53656/bel2021-5-6.online.lit.news
Abstract. The purpose of the research was to explore the experiences of Bulgarian university students, representatives of generations Y and Z, with breaking the rules of the Standard of Bulgarian language when communicating with textual posts on the Facebook social network site (SNS) and social networking applications (apps)…
ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ
Пейо Яворов в мемоарните текстове на Дора Габе – разрояване на наратива
Теодора Кашилска
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/bel2021-5-7.dgab.memory
Резюме. Статията разглежда конструирането на памет в мемоарния свят на Дора Габе и присъствието на Пейо Яворов в него…
ОПИТЪТ НА ПРЕПОДАВАТЕЛЯ
Човекът във вълшебната приказка (,,Тримата братя и златната ябълка“, преразказана от Ангел Каралийчев)
Ивелина Ангелова
Средно училище ,,Йордан Йовков“ – Сливен
https://doi.org/10.53656/bel2021-5-8.tale/ang/sch
Резюме. Настоящата статия представя урок, чрез който се търси, обяснява и визуализира светът на вълшебната приказка…
IN MEMORIAM
Георги Чобанов (1961 – 2021)
Огняна Георгиева-Тенева
Нов български университет – София
https://doi.org/10.53656/bel2021-5-9-gch.memory
На 17 април тази година без време си отиде Георги Чобанов – създателят на „Литернет“…
