Жена по стръмния път на науката

Анна Велкова – XII клас, I място,
ЕГ ,,Пловдив“ – Пловдив
Научен ръководител: Костадина Кацарова

Пътят на Елисавета Карамихайлова започва с борба – не за друго, а за правото ú на образование. А това означава много: независимост, отворени възможности, самостоятелен труд, пълноценност. Време, в което, що се касае до науката в България, това не се отнася за жените. Но приета от европейските научни общества във Виена и колежа „Гиртън“, работеща и изследваща в лабораториите на Пршибрам, Стефан Майер, Дъглас Ли, дори Ръдърфорд, прегърнала науката с цялата си методичност и стремежи да я изследва, Елисавета Карамихайлова получава приживе международно признание, което, уви, българското общество така и не успява да ú даде изцяло. Нейното име се споменава в редица статии, научни изказвания, нейните открития в областта на йонизацията и сцинтилацията се превръщат в крайъгълен камък заедно с други подобни експерименти за откриването на деленето на ядрата под действие на бавни неутрони и на радиобиологията. Но скромността завинаги остава в сърцето на Елисавета Карамихайлова, както и мисълта за Родината – тя така и не спира опитите си да се върне в България, по примера на баща си – д-р Иван Карамихайлов, който е първият хирург в родината ни, номиниран за званието ,,Народен лекар“. Елисавета Карамихайлова продължава пътя си от изисканите виенски лаборатории до долнопробните по онова време стаички на Софийския университет. И го прави. Обучава дузина експерти в различни области на науката и предава светлия си дух и знанията на студентите.
Името на Елисавета се свързва с не едно научно изследване. Нейните трудове (над 40)
обхващат широката палитра от наблюдения върху радиоактивността на различни природни обекти, енергията на гама-радиацията, отделена при утаяването на актиний, сцинтилационния метод, фото- и радиолуминесценцията, оптично разграничаване на алфа- и Н-частиците и др.
Пътят на жената учен в мъжкия свят на науката е пионерски. Имена като Мариета Блау, предложена за Нобелова награда с нейните наблюдения върху образуването на звезди в космическите лъчи, е пример за това. Заедно с Елисавета те са част от голямото семейство на Радиевия институт във Виена заедно с други имена като Е. Фьойн и Елизабет Рона. Именно трите изследват т.нар. чудо на ХХ в., в което не вярват дори и най-големите учени като Айнщайн и Ръдърфорд – факта, че природата е скътала в малкото ядро толкова много енергия и още – че тя може да бъде освободена. Това откритие е направено през 1939 г. от Ото Хан при изследването на взаимодействието на не-
утрони с тежки ядра. Това търсят и Енрико Ферми в Рим, Мария и Пиер Кюри в Париж. Това изследване представят и трите жени от Радиевия институт във Виена в своята статия „Към въпроса за изкуственото превръщане на тория с помощта на неутрони“ през 1935 г. То се оказва и последният скок на Елисавета Карамихайлова в света на радиацията, тъй като след завръщането си в България тя няма повече статии и завинаги се лишава от отворените граници на науката на западното общество.