Изграден е първият български професионален радиотелескоп

Първият български професионален радиотелескоп LOFAR-BG вече е изцяло изграден. Съоръжението е разположено в непосредствена близост до Националната астрономическа обсерватория „Рожен“ и ще бъде

53-тата станция в европейската мрежа и първата в Югоизточна Европа,

съобщава Пресцентърът на МОН.

Изграждането е ръководено от екип инженери и техници, разпределени в три групи, през лятото на 2026 г. в рамките на специално организиран стаж по радиоастрономия.

„Аз-буки“ разказа за изграждането на радиотелескопа в интервю с проф. Камен Козарев, директор на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория на БАН и ръководител на проекта LOFAR BG.

Предстои финалният етап от процеса – пълната сертификация на станцията и началото на научната дейност,

което се очаква в началото на 2027 г. След като съоръжението влезе в пълна експлоатация, българските учени ще имат възможност за изследвания в различни области на астрономията, космическата физика и геофизиката.

Проектът предвижда също изграждане на технологичен капацитет за обработка на данни чрез методи на изкуствения интелект, обучение на следващото поколение учени за работа с телескопа.

LOFAR-BG е не само първата станция от мрежата в Югоизточна Европа, но и най-южната и най-източната станция на международния телескоп LOFAR.

Благодарение на своето местоположение тя ще допринесе за значително подобряване на ъгловата разделителна способност и качеството на изображенията, получавани от телескопа.

Проектът LOFAR-BG се финансира по линия на Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020 – 2027), координирана от МОН. Изпълнява се от национален консорциум, включващ Института по астрономия – БАН, Техническия университет – София, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.

България е член-съосновател на LOFAR ERIC.

Идеята за LOFAR-BG възниква през 2018 г., а през май 2020 г. проектът е официално одобрен за включване в Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020 – 2027) на МОН. Оттогава екипът на Института по астрономия – БАН, съвместно с партньорските университети, ASTRON и AstroTec, работи активно по изграждането на инфраструктурата – от доставката на ключово изчислително оборудване до монтажа на стотици нискочестотни и високочестотни антени на площадката край Рожен.

Свързани статии:

Проф. Камен Козарев, директор на Института по астрономия – БАН: Работим за привличането на нови кадри с опит от България и от чужбина Пилотната програма за отворена наука в България набира скорост „Аз-буки“ издаде наръчник за отворена наука Министър Сергей Игнатов: Предложих да започне процедура по обявяването на 20 април за официален празник