Психологически аспекти на дигитализацията при студентите в процеса на изграждане на висшето смарт образование
Кирилка Тагарева
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/ped2025-7.01
Резюме. Статията е посветена на някои психологически аспекти от дигитализацията във висшето смарт образование. По-конкретно, изследването изучава влиянието на дигиталните компетентности на студентите върху два психологически конструкта: себеефективност и благополучие. Проведено е специално емпирично изследване с 242 студенти. Анализът на резултатите показва, че компетентности като „Поддържане на дигитална идентичност“, „Сътрудничество чрез цифрови технологии“ и „Креативно използване на дигитални технологии“ играят ключова роля за повишаване на благополучието чрез подобряване на социалната свързаност, увереността и усещането за смисъл. Обратно, „Управление на данни“ и „Интегриране на цифрово съдържание“ имат отрицателен принос, подчертавайки различията във въздействието на дигиталните компетентности. Себеефективността е идентифицирана като централна променлива, която се явява медиатор във връзката между дигиталната грамотност и благополучието. Това показва, че интервенции, насочени към развитие на дигитални умения и увереност, могат значително да подобрят благополучието при студентите. Изследването предлага ценни насоки за създаване на образователни програми, които да подкрепят дигиталната трансформация у нас.
Ключови думи: дигитализация; висше смарт образование; студенти; дигитална компетентност; себеефективност; благополучие
Педагогическа технология за овладяване на действието деление на естествени числа с двуцифрено число
Владимира Ангелова
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/ped2025-7.02
Резюме. Осъществените през последните няколко години реформи в българското образование засягат и обучението по математика в началния етап на образование. Настъпилите промени са ясно различими в учебните програми за задължителната подготовка. Актуалната към момента учебна програма по математика за четвърти клас на средното училище определя седем глобални теми, в които е обособено предвиденото за усвояване учебно съдържание. Настоящото изследване се фокусира върху създаване на иновативна методика за изучаване на аритметичното действие деление на естествени числа с двуцифрено число – една от най-сложните теми в обучението по математика. Целта на публикацията е да се представи разработеният и експериментиран авторски технологичен вариант за изучаване на алгоритмите за извършване на действието деление на естествено число с двуцифрено число в определена методическа система. Компонентите на разработения вариант за обучение съдържат дигитални образователни ресурси под формата на видеофилми. През учебната 2023/2024 година се проведе експериментално изследване със 192 четвъртокласници, разпределени в две групи – експериментална и контролна, всяка по 96 ученици. В обучението на експерименталната група се интегрира авторската технология за обучение. Основен критерий за измерване на ефективността ѝ е степента на усвояване на компетентности от учениците за деление на естествено число с двуцифрено число и приложението му при отчитане на десет показателя. Представен е количествен и качествен анализ на резултатите от експерименталното изследване. Получените резултати категорично доказват ефективността на създадената авторска педагогическа технология за овладяване на действието деление на естествено число с двуцифрено число. След интегрирането на настоящата технология в обучението учениците придобиват компетентности за използването на алгоритмите за извършване на действието деление на естествени числа с двуцифрено число при: намиране на число, като се използва смисълът на релацията „… пъти по-малко“; сравняване на стойности на числови изрази; намиране стойността на съставен числов израз; намиране на неизвестно число в равенство – неизвестен множител, неизвестен делител; моделиране с числови изрази на текстова задача; решаване на геометрична задача.
Ключови думи: начално училище; математическо образование; деление на естествени числа с двуцифрено число; дигитални ресурси
Insights from Exploring Primary School Teachers’ Perceptions on Core Characteristics of Intercultural Education
Bujar Adili,
Arbresha Zenki-Dalipi,
Jehona Rushidi-Rexhepi
University of Tetova (North Macedonia)
https://doi.org/10.53656/ped2025-7.03
Abstract. This research explored the impact of variables including school cultural structure, level of education, and teaching experience on primary school teachers’ perceptions of the core characteristics of intercultural education. Two separate scales from Bedeković’s (2011) Survey Questionnaire were administered to 217 primary school teachers in the Republic of North Macedonia. The scale’s reliability coefficient (Cronbach’s Alpha) was found to be 0.67 and 0.92, respectively. Statistical analyses, including T-tests and ANOVA, were conducted to examine potential differences in teachers’ perceptions based on the explored variables. The findings revealed statistically significant differences in perceptions of the key definition of interculturality (t=-4.381, p=.000) as well as the objectives of intercultural education (t=-3.532, p=0.001) between teachers in multicultural and monocultural schools. Continuous professional development on cultural diversity is imperative for teachers.
Keywords: teacher training; cultural diversity; intercultural education; perceptions; multicultural schools
Sign Supported Speech Multimodal Technique in English Language Teaching of Bulgarian Hearing Impaired Children
Diyana Georgieva
Trakia University (Bulgaria)
https://doi.org/10.53656/ped2025-7.04
Abstract. This paper is dedicated to an experimental study, that aims to identify the effect of Sign Supported Speech on the optimization of teaching English language to Bulgarian hearing impaired children. The study involves 32 deaf and hard of hearing children (ages 9 – 11), divided into 2 equal-sized groups, one of which underwent a 14-week communicative intervention. Receptive and expressive skills were assessed in three domains: vocabulary, grammar, and pragmatics. A significant effect of SSS on vocabulary (F (1. 29) = 7.52, p< .001, partial η2 = 0.24) and grammatical (F (1. 29) = 6.29, p= .02, partial η2 = 0.21) knowledge was identified. At the same time, the results of the pragmatic subtest showed no statistical improvement after SSS application (F (1. 29) = .01, p= .94, partial η2 = 0.00). The recorded positive influence of SSS on the development of English communicative skills in Bulgarian deaf children does not negate the need for future research to confirm and build on the results of this study.
Keywords: English language teaching; hearing impaired children; multimodal; sign supported speech; total communication approach
Връзка на социално-емоционалното с когнитивното развитие в приобщаваща среда
Милен Замфиров,
Маргарита Бакрачева,
Емилия Евгениева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/ped2025-7.05
Резюме. Представено е пилотно изследване, което има за цел да проследи връзката на социалното и емоционалното развитие с резултатите за когнитивното развитие при деца и ученици със СОП, с хронично заболяване, в риск, надарени и типично развиващи се деца и ученици. Изследването включва 141 деца и ученици на възраст от 4 до 10 г. За когнитивното развитие са използвани тестът на Бине-Търман и експерименти на Пиаже, а за социалното и емоционалното развитие е разработена скала с подскали себерегулация, емоционален тонус, приемане от страна на връстниците и иницииране на взаимодействия с връстниците. Резултатите показват, че социалното и емоционалното развитие са повече в позитивния спектър на изградени компетентности, като има и различия в категориите изследвани деца и ученици – най-добри показатели имат типично развиващите се, следвани от надарените, хронично болните, в риск и със СОП. Социалното и емоционалното развитие имат значима връзка с когнитивното развитие. Себерегулацията в най-висока степен, докато скалите за взаимодействие с другите имат връзка само с броя верни отговори и самоограничаването, представено в отказа от отговаряне. Емоционалният тонус не е обвързан с резултатите за когнитивно развитие. Оказваната краткосрочна подкрепа благоприятства социалните и емоционалните компетентности.
Ключови думи: приобщаващо образование; социално и емоционално развитие
Exploring Factors Determining the Attitudes of Prospective Primary Teachers towards the Use of Artificial Intelligence in Science Education
Ani Epitropova
Plovdiv University “Paisii Hilendarski” (Bulgaria)
https://doi.org/10.53656/ped2025-7.06
Abstract. This study aims to contribute to the ongoing discourse by examining the subject-specific integration of AI, focusing on how prospective teachers perceive, engage with, and adapt these tools to create personalized and differentiated science learning experiences. The aim of this study is to explore the factors influencing the attitudes of prospective primary teachers toward using ChatGPT in primary science teaching. Both qualitative and quantitative methods were employed to ensure comprehensive analysis in this study. Data on preservice teachers’ attitudes, shaped by emotional, cognitive, and experiential factors, and on the potential application of ChatGPT-3.5 in education were collected through two questionnaires and a detailed analysis of documents containing differentiated learning tasks prepared by preservice teachers. The step-by-step sequence of the intervention and the results are described. The results gathered in the process of the study indicate that the factors determining preservice teachers’ attitudes towards Al can be categorized into four major groups as follows emotional, cognitive and experiential influences as well as potential barriers, each of which is divided into sub-factors categorized in the study. The study explains and highlights the interplay and interdependence of these factors in shaping preservice teachers’ readiness to integrate Al into elementary science education. From a research perspective the results of this study may encourage arousing research on the use of AI for educational purposes in various sociocultural environments, as well as the development of university-based professional development programs for in-service and pre-service teachers that are tailored to the characteristics of different subject-specific didactics.
Keywords: GenAI; ChatGPT; primary science education; instructional design; pre-service teachers
Прогнозиране на успеваемостта на студентите: съвременни модели и техники
Силвия Гафтанджиева,
Росица Донева
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/ped2025-7.07
Резюме. Успеваемостта на студентите е важен показател за измерване на качеството на образователния процес и допринася за издигане на висшето училище в рейтингови класации. Прогнозирането на успеваемостта на студентите позволява ранна превенция от отпадане на обучаеми от системата на висшето образование, поради което в последните години се наблюдава засилен интерес на изследователите към разработване на модели за прогнозиране на успеха на студентите. В статията са анализирани ползите от прогнозиране на успеваемостта за различни групи заинтересовани лица (студенти, преподаватели, лица на ръководни позиции), които мотивират нарастващото внимание към подобни модели. В сравнителен план са представени редица от вече разработените модели за прогнозиране на успеха на студентите, базирани на алгоритми за машинно обучение (Machine Learning – ML) и за „обясним изкуствен интелект“ (eXplainable Artificial Intelligence – XAI).
Ключови думи: успеваемост на студенти; прогнозиране; изкуствен интелект; Machine Learning; eXplainable Artificial Intelligence
Онлайн изпитите: изводи от студентски анкети относно преписването и предпочитанията за обучение
Гергана Боянова,
Кристин Димитрова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/ped2025-7.08
Резюме. Изследване върху онлайн изпитите разкрива разколебаване в надеждността им. Проучването, проведено в Софийския университет сред 56 студенти на възраст 20 – 22 години, се фокусира върху нагласите към преписването и ролята на изпитите във висшето образование. Резултатите показват, че 80% от анкетираните са признали за някаква форма на измама по време на онлайн изпити. От тях 71% са изразили удовлетворение от способността си да надхитрят системата, докато 66% се съмняват, че онлайн изпитите отразяват реалните знания. Въпреки разпространеността на измамите, 68% от студентите подкрепят изпитите като съществен елемент за получаване на диплома. Предпочитаното обучение се оказва присъственото, като 68% го смятат за по-ефективно от онлайн методите. Докладваните методи на измама включват използване на интернет, групово сътрудничество и допълнителни устройства. Въпреки това 43% от анкетираните подчертават значението на честната подготовка, акцентирайки върху ученето и разбирането на материала. Резултатите сочат, че макар онлайн изпитите да предлагат удобство, тяхната надеждност изисква подобрени мерки, които да приравнят резултатите с реалните компетентности на студентите.
Ключови думи: онлайн изпит; мамене; преписване; присъствено обучение
Дигиталната компетентност на студенти, подготвящи се за начални учители – приложение в практиката
Александра Николова
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/ped2025-7.09
Резюме. В настоящата статия се изследва опитът на студенти – бъдещи начални учители, обучаващи се в Педагогическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, във връзка с използването на информационно-комуникационни технологии по време на текущата им практика в начално училище. С анкетното проучване, проведено през месец декември 2024 година, се цели да се установи до каква степен студентите са използвали електронни образователни ресурси по време на практиката си; как смятат, че употребата им влияе на учебния процес; какви са нагласите им за използването на дигитални технологии по време на предстоящата им стажантска практика; готовността им за включване в практически тренинги за развитие на дигитални компетентности като част от клубовете по интереси, предлагани от Педагогическия факултет. Анализираните резултати показват, че студентите уверено използват дигиталните технологии в своето преподаване; очертават повече ползи в сравнение с недостатъците при използване на електронни ресурси в работата си; чувстват се подготвени да създават методически издържани образователни ресурси; проявяват интерес към включването в допълнителни тренинги за развитие на дигитални компетентности.
Ключови думи: студенти; начални учители; дигитална компетентност
Синергията екологично образование – изобразително изкуство в обучението на студенти
Стоянка Тодорова
Тракийски университет – Стара Загора
https://doi.org/10.53656/ped2025-7.10
Резюме. Статията представя анализ на възможностите за приложение на интердисциплинарен подход в обучението на студенти от педагогически специалности с акцент върху синергията екологично образование – изобразително изкуство. Разглежда се използването на постера като интерактивен инструмент за развиване на ключови компетентности у студенти, бъдещи педагози. Анализът на резултатите подкрепя изследователската теза и показва, че обучение за екологично образование чрез интердисциплинарен подход, базирано на синергията екологично образование – изобразително изкуство, води до повишаване мотивацията на студентите към учебния процес и по-ефективно формиране на професионални и ключови компетентности.
Ключови думи: педагогическа синергия; екологично образование; компетентности; STEM; интерактивни методи; постер
