„Задачата на преводача“ на валтер бенямин и невъзможността за пряко съобщение

Доц. д-р Кристиян Енчев
Българска академия на науките

https://doi.org/10.53656/phil2021-04-05

Резюме. В текста са анализирани възможностите да бъде мислен чистият език като указан при сговарянето на начини на имане предвид в превода. Този език е в определен смисъл „регулативна идея“ и следва да бъде освободен в преводната дейност. Съществено е разграничаването на начините на имане предвид и иманото предвид, на назованото в чистия език и „преназованото“ в човешките езици. Една от тезите в този текст – че езикът в самоотнасянето си претърпява автомодализация, – осъществява връзката с разбирането на Киркегор относно невъзможността за пряко съобщение. Указването на непреводимото е възможност в езика на преводача да се вмъкне като указано изплъзващото се в превода и по този начин да се въведе употребата на един пречупен език. Събуждането на „ехото на оригинала“ означава едно „мислене повече“ (по Кант) посредством фигурата.
Ключови думи: чист език; човешки език; регулативна идея; автомодализация; пречупен език; фигура

Свързани статии:

Размисли за русофобията във Великобритания през първата половина на XIX в. Ново изследване за феодализма на Балканите Трета национална студентска олимпиада по езикова култура Integrating Primary Source Analysis in Remote Teaching of Earth and Environmental Science During the COVID-19 Pandemic