Кристиян Енчев
Българска академия на науките
https://doi.org/10.53656/phil2021-04-05
Резюме. В текста са анализирани възможностите да бъде мислен чистият език като указан при сговарянето на начини на имане предвид в превода. Този език е в определен смисъл „регулативна идея“ и следва да бъде освободен в преводната дейност. Съществено е разграничаването на начините на имане предвид и иманото предвид, на назованото в чистия език и „преназованото“ в човешките езици. Една от тезите в този текст – че езикът в самоотнасянето си претърпява автомодализация, – осъществява връзката с разбирането на Киркегор относно невъзможността за пряко съобщение. Указването на непреводимото е възможност в езика на преводача да се вмъкне като указано изплъзващото се в превода и по този начин да се въведе употребата на един пречупен език. Събуждането на „ехото на оригинала“ означава едно „мислене повече“ (по Кант) посредством фигурата.
Ключови думи: чист език; човешки език; регулативна идея; автомодализация; пречупен език; фигура
Свързани статии:
Grand Vizier Köprülü Mehmed Pasha’s Fortifications along the Northern Black Sea Coast
Съвременни подходи за изследване на неравенството като социално-педагогически проблем
Challenges to Investments in Solar Energy in The EU in Its Quest for Energy Independence
Компоненти на учебната среда и тяхното влияние върху процеса учене на учениците
