Борислав Петров,
Биляна Михайлова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/for2025-03-01
Резюме. В статията е изследвана употребата на пасивни форми на глагола открадна, като материалът е ексцерпиран от Българския парламентарен корпус. В него са документирани 291 форми на глагола открадна, от които 169 са страдателни. Документирани са 159 употреби на миналото страдателно причастие на глагола открадна. 152 от случаите са безагентивни, докато в останалите седем има агентивна фраза. Данните от нашето изследване потвърждават схващането, че основната функция на пасива е да служи като средство за избягване на агенса. Анализът на данните от Българския парламентарен корпус, който предлагаме в тази статия, показва, че употребата на пасивния залог в публична реч на политиците (в случая с глагола открадна) е свързана преди всичко с емотивната и манипулативната функция на езика.
Ключови думи: политическа реч; пасивен залог; агенс; безагентивен пасив
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
Свързани статии:
Education 4.0 – The Change Of Higher Education Institutions And The Labour Market
Effect of Resilience on Burnout in Online Learning Environment
Езикът и модернизмът (върху творби на Петко Тодоров)
Нагласи и предизвикателства пред учителите по музика в предучилищна и начална училищна възраст за интегриране на музикалното изкуство в интердисциплинарния STEAM подход
