Константин Теодосиев
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/ped2023-9.8
Резюме. В настоящата статия, под формата на научното есе, се разглежда ролята на неформалното образование в компенсирането на една съществена празнина във училищното обучение и възпитание, свързана с духовния живот и образованост на учениците чрез запознаването с различни духовни учения и евентуалното им практикуване. Анализира се взаимоотношението между личностно развитие, духовно развитие и изповядване на религия. Прави се опит за систематизиране на причините, поради които на практика във формалното образование съществуват ограничения и пропуски по отношение на духовното развитие на индивида. Представя се богатото съдържателно многообразие, което предлага неформалното образование в сферата на духовните учения и практики. Анализират се проблемите и трудностите, които срещат желаещите да практикуват духовни дисциплини, при изграждане на критерии, чрез които да преценят автентичността на предлаганото обучение, както и компетентността и морала на съответния учител. Специално внимание се отделя на ролята на общностите като среда, в която протича обучението, като се съпоставят благоприятните фактори и опасностите, които могат да се проявят в процесите на груповата динамика.
Ключови думи: неформално образование; личностно развитие; духовно развитие; самоусъвършенстване
Свързани статии:
Равнище на формираност на социолингвистичните и социокултурните компетентности на учениците в началния етап на основната образователна степен през погледа на родителите
Модел на педагогическа технология за формиране на обществени и граждански компетенции
Sets of Non-Self-Intersecting Paths Connecting the Vertices of a Convex Polygon
Project “Educational and Rehabilitation Hub” in the Conditions of War and Post-War Times: the Alternative Model
