Марияна Цибранска-Костова
Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН
https://doi.org/10.53656/for21.47star
Резюме. При осмислянето на сложните обществени процеси в Княжество България в края на XIX в. средновековното юридическо книжовноезиково наследство се осъзнава като фундамент за създаването на академичен стил в правната наука след Възраждането. Статията си поставя за цел да анализира как се осъществява това в личната практика на П. Оджаков, и по-специално в неговите подборни извадки от старобългарски закони (1892 г.), как се развива българската юридическа терминология от Средновековието към Новото време. Във фокуса на внимание се поставят преводаческите решения на юриста в зависимост от гръцките оригинали на превежданите текстове, техните старобългарски представители, както и преводи на други съвременни езици.
Ключови думи: академичен юридически дискурс; старобългарски закони
Свързани статии:
Към корените на тюркско-иранския синтез: сведенията на османския историк Шюкруллах за произхода на българите
Мотивацията като ключов фактор в обучението на студенти по български жестов език
The Significance of Erasmus+ Mobility in Business Education: an Examination of a Successful Bulgarian-Mexican Collaboration
Систематичен преглед на парадигмални подходи за изследване и моделиране на образователни екосистеми
