Пропаднала идеология: за българския скептицизъм към социализма

(Изследване върху две творби от 1941 г. – „Пропаднали революционери“ на Славчо Красински и „В кръчмата на бай Танаса“ на Делчо Делчев)

Виктория Викторова

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

https://doi.org/10.53656/bel2025-6-5V

Резюме. Настоящият текст разглежда сборника с разкази[1] „Пропаднали революционери“ на Славчо Красински и „В кръчмата на бай Танаса. Писма от града до село на съвременни теми“ от Делчо Делчев, които излизат в една и съща година (1941) и впоследствие влизат заедно в Списък на фашистката литература, подлежаща на изземване, съгласно XII постановление на Министерски съвет от 6 октомври 1944 г. Целта на изследването е да проследи какво е общественото настроение спрямо комунистическата идеология – новата сила на политическата сцена, няколко години преди тя да вземе властта. Идеята е не просто да бъдат съпоставени два текста от една и съща година на издаване, а да се експлицират два различни погледа, които са обединени от общите си антикомунистически интуиции и имат смелостта открито да разобличават фалша зад  вече започналите да доминират идеологически клишета. Красински чрез класическия жанр на разказа и Делчев чрез фикционализирането на паралитературния епистоларен жанр еднакво убедително разобличават „вярващите в чудеса“ – онези, които пренасят чужди идейно-политически системи, не особено пригодни за нашия бит, език и морал. И двамата автори вярват, че българинът в сърцевината си не е идеологически човек, а е практичен, здравомислещ, обърнат към „тук“ и „сега“, към своето ежедневие. Статията се мотивира от една неизследвана възможност – да се види как чрез средствата на хумора, иронията и простонародния език двамата автори формулират открита критика към псевдореволюционния патос, социалистическата реторика и вярата в светлото бъдеще, непосредствено преди да се официализира – като правилен, а малко по-късно и като единствен – методът на социалистическия реализъм. Така нашият анализ ще търси отговор на въпроса как двете творби от 1941 г. разколебават идеологическите клишета още преди те да се превърнат във всевластни, и афишират правото на мислене и творчество, независимо от конкретните общественополитически конюнктури, което обаче ги обрича на тотална забрава след 1944 г., продължаваща до днес.

Ключови думи: забрава, забрана, идеология, социализъм, скептицизъм

Свързани статии:

Педагогическата компетенция в българското висше образование в средата на ХХ век Преподаването на българска литература като своечужда История и идеология (Темата за революцията в два учебника по литература за X клас) Житейска история и художествена интерпретация. Творчеството на Атанас Далчев в учебниците по литература за средно образование