Доц. д-р Мария Монова-Желева,
доц. д-р Михаил Проданов
Бургаски свободен университет
https://doi.org/10.53656/ped2024-1s.05
Резюме. Бързото развитие и внедряване на цифровите технологии в образованието и принудителното преминаване към изцяло дистанционна форма на обучение поради пандемията COVID-19, което задълбочи съществуващите проблеми и предизвикателства за достъп до висше образование за студентите в неравностойно положение, изведоха на преден план нуждата от системна промяна, насочена към изграждането на устойчиви на кризи университетски екосистеми, където приобщаващото образование и цифровата трансформация се разглеждат в тяхната взаимосвързаност, за да се осигурят подходящи инфраструктури и технологии за приобщаващо цифрово обучение. Проектирането на подобни системи изисква прилагане на интердисциплинарен подход за дизайн с внимателно отчитане нуждите и потребностите на всички групи потребители, и особено на тези, които са уязвими към изключване. Статията представя методологията и резултатите от изследване, насочено към идентификация на нуждите, бариерите и проблемите, с които се сблъскват студентите с нисък социално-икономически статус, което е част от по-всеобхватна международна инициатива за разработване на университетски екосистеми за приобщаващо цифрово обучение, в която участват университети от шест страни от Европейския съюз.
Ключови думи: приобщаващо цифрово обучение; университетска екосистема за приобщаващо цифрово обучение; специализирано интервю
