Деян Драганов
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2024-6-6D
Резюме. Статията проследява проблемните езикови употреби в практиката на Върховния касационен съд на Република България. Емпиричният материал е извлечен от актове, с които съдът се произнася като трета инстанция по граждански, търговски и наказателни дела. Извежда се теоретична рамка на изследването, според която правният език е продукт на институционализацията, като текстът е разгледан като основна форма на нейното изразяване. Акцентът се поставя над практиката на Върховния касационен съд, като регистрираните проблемни езикови употреби в нея са разгледани на три основни равнища: лексикално, морфологично и синтактично. Изказана е хипотеза за бъдещото развитие на езика, с който си служи правото, както и критична позиция за проблемните езикови употреби в съдебната практика.
Ключови думи: право, съд, език, лексика, термин
