Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова,
доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова,
гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“,
Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин“ – БАН
https://doi.org/10.53656/bel2024-5-1A
Резюме. В тази публикация се представят и коментират резултатите от непредставителна анкета, проведена с 3166 носители на българския език като първи с цел изследване на предпочитанията на респондентите към конкуриращи се темпорални форми на глагола в различни видове подчинени изречения, когато контекстът е изразил темпорални признаци, които би трябвало да носи глаголът в подчиненото изречение при съгласуване на времената в главното и подчиненото изречение. Проверяват се хипотезите, че и при избор от предложени конкуриращи се форми на глагола в подчиненото изречение, и при самостоятелно създаване на форма анкетираните биха предпочели по-малко маркирана форма, заменяща маркираната поради настъпила синтагматична (контекстова) неутрализация на една или повече темпорални опозиции, но в ситуация на избор от форми е възможно да се явят, макар и непреобладаващи, отговори и с по-високо маркирана форма, много по-рядко явяваща се при самостоятелно създаване на форма.
Ключови думи: съвременен български език, време на глагола, главно и подчинено изречение, индиректност, предходност, следходност, перфектност, синтагматична (контекстуална) неутрализация, перцептуална лингвистика
