Доц. д-р Елена Гетова
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/bel2024-5-5G
Резюме. Изследването проследява проявленията на темпоралните маркери (година, ден, час, минута, миг) във възрожденската поезия. Проследени са също така лирическите превъплъщения на времето като наследство от древните представи и образи на времето (в съпоставка с образци от античната митология и от Библията). Илюстрирано е обвързването на личностното усещане за време с конкретиката на исторически събития и с тяхното значение; времето като човешки възрасти; времето като природни сезони; времето като маркер за динамиката на настоящето.
Ключови думи: концепции за време, сегашност, възрожденска поезия
