Образът на Васил Левски в дискурса на литературното обучение в началния образователен етап

Мая Сотирова

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

https://doi.org/10.53656/bel2025-6-9S

Резюме. Статията проблематизира художественото репрезентиране на историческия образ в литературнообразователния дискурс в началното училище в аспекта на значимостта му за формирането на национално самосъзнание у учениците. Фокусът върху образа на Апостола на свободата е мотивиран от емблематичното му място в българската национална идентичност и ролята му на идентификационно начало в процеса на културно осъзнаване. Дискутират се интердисциплинарната свързаност в тематизирането на миналото и спецификата на художественото възсъздаване и преживяване на историята в литературното обучение. Анализират се подборът на текстовете, посветени на Васил Левски, в читанките за началния образователен етап, заложените от авторските екипи методически стратегии, междудисциплинарните пресичания и мултимодалното репрезентиране на образа в електронното образователно съдържание. Целта е да се открои потенциалът на текстовете с исторически наратив за формиране на национално самосъзнание у малките ученици, да се разкрият особеностите в художественото възприемане на историческия образ в начална училищна възраст, както и да се аргументира необходимостта от своеобразие на методическия подход на учителя при работа върху литературни творби, претворяващи исторически образи със средствата на художественото слово.

Ключови думи: Васил Левски, литературно обучение, начален етап, исторически образ, художествен образ, национална идентичност

Свързани статии:

Васил Левски, комитетите и съдебният процес в София в светлината на неизвестен доклад от март 1873 г. на Специалната съдебна комисия Дидактически аспекти за развитие на творческите умения на учениците в четвърти клас Динамика на идентичностите. Подпомагане на ученическата рефлексия на проблема в три матуритетни текста – „Железният светилник“, „Приказка за стълбата“ и „Балада за Георг Хених“ Translanguaging as a Norm in Multilingual Education: An Example from Poland