Проф. д-р Надежда Сталянова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)
Доц. д-р Елена Крейчова
Масариков университет (Чехия)
https://doi.org/10.53656/bel2024-3-5
Резюме. В текста се изследват възможностите за актуализация на фразеологичния фонд на българския език в българския публичен дискурс и се разглежда влиянието на различните видове актуализации върху спецификата на функциониране на дадени фразеологични единици в публичната реч. Най-видими са актуализациите, които въвеждат нови елементи в значението на оригиналната устойчива фразеологична единица, но в същото време запазват очевидната връзка с нея. Фразеологичните единици, които по принцип се отличават със семантична неделимост, устойчивост на лексикалния си състав, неизменна структура, образност, емоционалност и експресивност, са обект на динамични промени, настъпващи в българския език през последните години. Насочваме интереса си към устойчиви изрази, в чийто състав като проява на лексикална динамика се появява нов компонент, който замества вече утвърден, или се появява допълнителен елемент в структурата на фразеологизма, т.е. вниманието ни ще бъде насочено главно към т.нар. лексикални актуализации на фразеологичния фонд. В текста проследяваме промяната (структурна и семантична) в редица фразеологични единици в българския език, в които се наблюдава навлизането на лексикалния компонент копейка. Ексцерпираният материал е от два корпуса: CLASSLA-web.bg (български уеб) и корпуса на парламентарната реч ParlaMint corpus: https://www.clarin.si/ske/#concordance. Примерите, извлечени от корпусите, са подходящи за проследяване на интересуващите ни промени във фразеологичния фонд на съвременния български език.
Ключови думи: фразеологичен фонд на българския език, фразеологизми, публична реч, актуализиране на фразеологичния запас
