Ас. д-р Ина Дикова
Софийски университет ,,Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/ped2024-6.04
Резюме. През последните десетилетия кибертормозът, известен още като „онлайн тормоз“ или „електронно насилие“, се разви като сериозен социален проблем за обществото и по-конкретно за училището, като микрокосмос на обществото. Сред целия училищен персонал педагогическият съветник е този, който има най-висока отговорност в подпомагането на учениците да развият всички необходими умения, за да избегнат тази сравнително нова форма на тормоз, или в най-лошия случай, да се справят с нея. Намирането на правилния начин за това обаче невинаги е лесно, което обяснява бездействието от страна на възрастните в училище и произтичащото от това нежелание на учениците да потърсят помощ. Целта на статията е да запълни тази празнина, като подчертае съществуващите погрешни схващания и усилия за намеса, които пречат на педагогическите съветници да се справят ефективно с проблема, и съответно да предложи нова философия със свежи подходи и насоки, улесняващи ги в борбата срещу кибертормоза.
Ключови думи: кибертормоз, педагогически съветник, училище, превенция
