Елена Крейчова
Масариков университет – Бърно (Чехия)
https://doi.org/10.53656/bel2023-2-K
Резюме. Целта на текста е да посочи различните нагласи към владеенето на родния език в българската диаспора в Чехия и степента на осъзнаване нуждата от обучение по този език в обществото, където основният език е различен от българския. Представени са резултатите от лонгитюдно изследванe, включващо десетки респонденти от различни социални прослойки на диаспората, и се анализират техните езикови атитюди. Посочени за различни гледища относно двуезичието, двуезичното обучение и поддържането и развитието на родния български език в чуждоезична среда.
Ключови думи: български език; диаспора; организирано обучение по български език в чужбина; атитюди
Свързани статии:
Образование за устойчиво развитие – практико-приложни аспекти
По следите на междувоенния пътешественик в Европа и Америка (М. Русева. Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на XX век)
Application of the Competency Model in Business Administaration Higher Education in Horizon 2030
За съвременната организация на религиозния опит, или как е възможно да бъдеш „вярващ, но не религиозен“
