Владислав Миланов
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/for23.602nabl
Резюме. Статията разглежда употребите на клиширани изрази в политическата реч в България и в Румъния. Анализирани са основни теоретични схващания за същността на клишето като семантика и като структура. Представени са възгледите на езиковедите за различията и приликите между щампа, клише и шаблон. На базата на ексцерпиран материал от публичната реч в двете балкански държави са направени изводи, свързани с употребата на клишето в политическата реч, която е по-специфична от употребата му в други сфери от общуването. В публичната политическа реч клишето развива някои допълнителни специфики, подчинени на прагматиката на политическата комуникация. Като особена проблематичност се отчита разминаването между политическата реч, изразена чрез клишета, и действителността, която назовава и създава. Застъпена е идеята, че това е една от причините клишето да се превърне в удобна речева стратегия в политическата реч, защото така се създават правилни граматични конструкции, които обаче често са лишени от съдържателна сила или пък предават съдържанието на изказването неубедително и без стилистична оцветеност. Допуска се и хипотезата, че всички тези особености на клишето го превръщат в удобна стратегия при общуването и в част от политическия жаргон в двете страни.
Ключови думи: публична реч; комуникация и манипулация; десемантизация; клише
Свързани статии:
Компютърните тестове с Power Point – средство за образователна диагностика в средното училище
Интегриране на компетентностния подход в обучението по изкуства чрез проектна дейност
Morphological Patterns of Logistics Term Formation. Derivation
Children and Abstract Art. Creating a Non-Figurative Composition by Association from a Musical Work in Preschool Age
