Ас. д-р Теодора Г. Илиева
Педагогически факултет
Тракийски университет – Стара Загора
https://doi.org/10.53656/bel2023-1-4
Резюме. Илия Волен е сред българските словотворци с умерено консервативен и философско-рационален подход към родния език и неговия лексикален инструментариум. Той поставя „думата“ в центъра на идилично-пасторалните, социално-репрезантивните и реалистично-фаталистичните си художествени произведения. Затова проучването на лексикалните напластявания като конструкти за изграждане на пълнокръвни образи и форми е ключово за разчитане на идиолекта на писателя. Статията разглежда лексиката на генеалогично макроравнище и на микроравнище. Маркират се: диалектизмите, чуждиците и разговорната лексика, а се анализират семантичните транспоненти, хапаксите и авторовите неологизми. Резултатите от изследването са: поставяне на книжовно-разговорния български език като фундамент, в който балансирано са асимилирани архаизми и лексика от западнобългарския ареал; в тях са преплетени редки думи и оказионализми; семантично модифицирани са съществуващи семи; абстрахиране от чуждици. Словообразувателните модели при неолексите са: (поли)префиксация на едносъставните думи, по-рядко композиция, суфиксация, сраствания, оригинални девербативи, оказионални способи – метафоризация, субституция, ирония, универбизация и др.
Ключови думи: Илия Волен; лексикален пласт; диалектизъм; архаична лексика; хапакс; деривационни модели
Свързани статии:
Teaching in the Digital Age During the Covid-19 Pandemic
Научно-образователен анализ на правния режим на достъпа до пазара на труда на граждани на трети държави
Examples of Anomalies to the EBM Model and their Methodological Role and Epistemic Status
Опозицията свое – чуждо в говора на българите католици от Белене в лексикални примери
