Валентина Колесник
Одеска национална юридическа академия
Гaлина Яроцка
Одески национален университет „И.И. Мечников“
https://doi.org/10.53656/bel2024-4-4
Резюме. Статията е продължение на предишните изследвания, в които бе направен опит да се покаже, че в наблюдаваните български преселнически говори в Украйна и в южнославянските езици има няколко названия, които са свързани с украинските карпатски диалекти. Целта на нашата статия е да се изследват колоративите бял/червен в обредния дискурс в българските преселнически говори в Украйна и в карпато-балканския ареал. Обект на лингвистичен анализ е фолклорният текст от говора на село Виноградовка (Бургуджи), Одеска област, Украйна, който досега не е бил обект на научно изследване. За сравнение се използва диалектоложки материал от говора на село Кубей и някои други български преселнически говори. Предмет на изследването са отделни лексикални елементи с корен бял-: бяла ракия ‘знак, че булката е била девствена в първата брачна нощ’ и бяла мишка ‘невестулка’. За да се постигне целта, трябваше да се направи преди всичко кратко описание на изследваните говори, сравнявайки ги с други сливенски в метрополията (историческата родина, България) и в Украйна. Това наложи да се използва, от една страна, дескриптивен, а от друга – сравнителен метод. Изследват се някои по-интересни прояви на словесно изразяване на съдържанието на основните цветове бял и червен в обредния дискурс в българските преселнически говори в Украйна и в метрополията. Това са: бяла Рада, бяла Мара, бял Димитър в българските говори в метрополията и біла дівка, білий хлопець, білий легінь в украинските карпатски диалекти, бяла/червена мишка и бяла/червена ракия в изследваните от нас говори.
В резултат на изследването стигнахме до извода, че обредният текст е най-благоприятният, ако не е и единствената сфера, в която се реализира значението на думите с корен бял- ‘хубав, красив’, което е зафиксирано и в карпатските говори в Украйна. В изследваните български преселнически говори наблюдаваме вариативност на лексемите бял/червен в названията на невестулка и ракия: бяла/червена мишка и бяла/червена ракия. Червеният цвят, разгледан извън връзката му с белия, е между най-широко разпространените апотропеи в древните култури. Тази негова функция е много широко застъпена в българския народен бит и обредния дискурс. Проследява се съотношението между общоетническо и регионално-локално, като и спецификата на обредния дискурс. При разглеждането на семантичния обем на думата бял се разкриват промените, които са настъпили в развитието на отделните значения, в обредния дискурс той е синоним на колоратива червен. Изнесеният от нас диалектен материал може да послужи при създаване на ентнолингвистичен речник на българите в Украйна, като се подчертае специфичното за Бесарабия.
Ключови думи: обреден дискурс, фолклорен текст, български преселнически говори, карпатоукраинско-български лексикални паралели, колоративи, езикови контакти
emember_protected for=’16-5-21′ format_protected_msg=’1′ custom_msg=’Влезте в системата, за да прочетете пълната статия‘]Отвори пълния текст[/emember_protected]
Свързани статии:
Езиковите контакти и техните резултати
За ранната стопанска дейност на възрожденския предприемач Евстати Селвели и за неговото материално и финансово състояние през този период
Възможни прочити на скуката и леността в българската литература
Земята ще потъне и небесата ще се раздерат: апокалиптични пророчества, свързани с отпадането на Рим от православната вяра (според „Сказание как Рим отпадна от православната гръцка вяра“)
