Елена Симеонова
Университет за национално и световно стопанство
https://doi.org/10.53656/str2023-4s-4-whe
Резюме. Винаги когато стане въпрос за оценяване и акредитация, онова, което най-силно вълнува академичната общност, е доколко прилаганата от Националната агенция за оценяване и акредитация критериална система може да „улови“ точно и безпристрастно качеството на обучение във висшите училища в България. Често различията в оценките са от порядъка на стотни след десетичната запетая, но притежават значим диференциращ смисъл. Настоящата статия анализира критериалната система на НАОА, като акцентира върху възможностите за скалиране и калибриране на включените в нея индикатори. Основната теза е, че обективността на оценката освен от броя на индикаторите зависи и от прецизността и прозрачността на оразмеряването им. В теоретичен план „прочитът“ на критериалната система на НАОА стъпва върху теорията на измерването и теорията за размитите множества (fuzzy set analysis). В заключение са обобщени основни констатации за критериалната система и се дават някои препоръки за нейното подобряване.
Ключови думи: измерване; оразмеряване на показатели; критериална система; НАОА
