Проф. д.ф.н. Красимира Алексова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2024-1-2-K
Резюме. Основната цел на настоящата работа е да аргументира виждането, че в обучението по български език в средното училище трябва да се включат не само индикативът и ренаративът (преизказните форми), но и другите два косвени евиденциала – конклузивът (умозаключителните форми) и дубитативът (недоверчивите форми). В изпълнение на тази цел в настоящата работа се разглеждат значенията, формите и основните употреби на четирите евиденциала в съвременния български език: индикатив, конклузив, ренаратив и дубитатив. Изказва се схващането, че граматикализацията на евиденциалността в съвременния български език не е завършен процес поради две основни причини: наличието на три вида форми за отрицателните форми на бъдещите времена и разкъсваемостта на всички композирани евиденциални форми.
Ключови думи: евиденциалност; индикатив; ренаратив; конклузив; дубитатив; обучение по български език в средното училище
Свързани статии:
Разлики между достоверността на информацията, изразявана чрез четирите евиденциала в съвременния български език, според оценките на анкетирани българи
За конклузива в обучението по български език като чужд
Academic Cooperation and Mobility: In the Context of the Covid-19 Pandemic
Development and Integration of Audio and Visual Micro-Resources in the Learning Process through the Use of Artificial Intelligence Systems
