Георги Йорданов
Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън“ – София
https://doi.org/10.53656/voc23-621imal
Резюме. Статията се опитва да определи пресечните точки между богатството на традицията и ракурса на съвременните дадености. Посочено е, че конвенционалният метод на преподаване трудно може да отговори на новите потребности за знания, необходими за пълноценно включване в съвременното общество. Изведена е ролята на училището като комуникационен център, в който се раждат и толерират нови идеи и насърчава цялостния творчески капацитет. Потърсено е мястото на иновативните образователни практики в преподаването на изобразително изкуство. Дадени са примери за упражнения и добри практики в тази област.
Ключови думи: конвенционален метод на преподаване; нови потребности за знания; нови идеи; творчески капацитет; изобразително изкуство
Свързани статии:
Gamification in Language Teaching at The University Level: Learner Profiles and Attitudes
Малцинствената политика на ранната Турска република
Сравнителен анализ на ефектите на дуалната немска система и на традиционната българска система за професионално образование върху личността на юношите
Нучо Ордине
