Асист. Франческа Земярска
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2023-5-3Z
Резюме. Юрсенар в есето „Хуманизъм и херметизъм у Томас Ман“ (1955 – 1962) улавя възможността през творчеството на Томас Ман да се мисли върху алхимичните превращения на един модерен, „минал през преизподнята хуманизъм“ [l’humanisme qui passe par l’abîme]. Тези размишления, а по-късно и нейният роман върху Зенон, „Творение в черно“ (1968), показват дълбока връзка между двамата писатели, доколкото при тях темата за преработката на европейското наследството във време на криза и прекъсване се явява решаваща. Обръщането към една по-класическа форма на романа и отказът от радикален експеримент са част от преосмисляне на един модерен тип хуманизъм, който познава разпада и демоничното, но се стреми да преодолее антихуманистичните тенденции на епохата.
Ключови думи: модерен хуманизъм; Томас Ман; Маргьорит Юрсенар; Зигмунд Фройд; епистола, класически форми; opus nigredo
Свързани статии:
Структура на наратива в повестта на Павел Вежинов „Бариерата“
Гледни точки за лидерството в съвременното училище и детска градина – резултати от емпирично изследване
Наблюдения върху употребата на клишетата в българската и в румънската публична реч
Как технологиите и изкуственият интелект влияят на училищното образование
