Теодора Г. Илиева
Педагогически факултет
Тракийски университет – Стара Загора
https://doi.org/10.53656/bel2025-6-2T
Резюме. Ръкописът „Видрица. Спомени. Записки. Кореспонденция“ (1894 – 1904) е обект на няколко литературоведски, културно-исторически и етнографски проучвания, но лингвистични изследвания на жанрово хетерогенния текст липсват. Това мотивира необходимостта от анализ на богатите лексикални пластове, фразеологичните единици, синтактичното конструиране, фонетичния правопис и морфологичната парадигма, които използва поп Минчо Кънчев.
Целта на настоящата публикация е да се изолират няколко от характерните за книжовника правописни принципа; да се обособят фонетичните и фонологичните особености, индивидуализиращи езика му; да се откроят нормативните, диалектните и социолектните категориални характеристики на морфологичната система. Фокусът е върху особеностите на старозагорския градски говор в периода около Освобождението на България.
Проучването се провежда по оригиналния текст, поместен в ръкопис (фонд 382, архивна единица 1, л. 1 – 1016), който се съхранява в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Реализира се частично езиково сравнение с идиолекта на друг старозагорски книжовник – Христо Шиваров, автор на „Бележки по Старозагорското въстание“ (фонд 141К, оп. 1, архивна единица 1) от Държавен архив – Стара Загора.
Ключови думи: поп Минчо Кънчо, сборник „Видрица“, Христо Шиваров, фонетична система, морфологична парадигма, социолект
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
