Татяна Ичевска
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-1-1T
Резюме. Този текст се опитва да отговори на въпроса доколко фигурата на стария ерген успява да провокира интереса на българската литература. Във фокуса на вниманието ни ще бъдат текстове, различни по времето на своето създаване и жанровите си специфики, а в хода на наблюденията литературноисторическата хронология ще бъде пренебрегвана за сметка на формирането на общи проблемни ядра, които биха ни помогнали да реконструираме някои от литературните биографии на стария ерген. Първата от тях стъпва върху мотива за раздяла с ергенския живот. Разказите „Вятърната мелница“ и „Жената със златната коса“ на Елин Пелин, както и романът „Приключенията на Гороломов“ на Йордан Йовков привличат вниманието към онези необичайни събития и/или обстоятелства, които драстично преобръщат обичайното ергенско съществуване. Във втората биография, която можем да различим (повестта „Чичовци“ на Иван Вазов), старият ерген предизвиква любопитство и интерес към себе си, от една страна, заради екстравагантния си външен вид, а от друга – заради влизането в ролята на философ. Въпреки специфичните различия, произтичащи от литературноисторическия и социокултурния контекст, продукт на които са герои като Боянов и Костов, не е трудно да се види, че и в двете творби на преден план е изведен проблемът за непълноценността на живота на стария ерген.
Ключови думи: стар ерген, философстване, мечтателност, снобизъм,
(не)пълноценно съществуване
Свързани статии:
Кризите като катарзис: Политически, социални, стопански и културни измерения на екстремните ситуации в историята
Публичната реч като лингвистично предизвикателство пред преводача и чуждоезиковото обучение
Концепции и политики за обучение за защита при бедствия и кризи
Ролята на историко-правното знание в системата на юридическото образование
