Ясен Андреев
Българска академия на науките
https://doi.org/10.53656/phil2023-04-04
Резюме. Съгласно Бекер спорът между интуиционистката (конструкцията като гарант за математическа екзистенция) и формалистката (непротиворечивостта като гарант за математическо съществуване) дефиниция трябва да бъде решен в светлината на феноменологична постановка на проблема. Въпросът за легитимността на трансфинитното също следва да се реши в перспективата на феноменологичен конститутивен анализ. Този анализ задава отправната система в проблематиката на математическата екзистенция: резултатът на Бекеровите изследвания върху логиката и онтологията на математическото е решение в полза на „същинските феномени“ на интуиционистката математика и безкрайното. Като „същински феномени“ трябва да се разглеждат такива, които тъкмо като феномени на „чистото съзнание“ и дори на „конкретния исторически Dasein“ се оказват достъпни за конститутивен анализ. Крайното решение в полза на „същинските феномени“ на интуиционистката математика и безкрайното е мотивирано от това, че Хилбертовият формализъм не удовлетворява „феноменологичния главен принцип на удостоверимостта (Ausweisbarkeit)“.
Ключови думи: феноменологичен конститутивен анализ; математическа екзистенция; Dasein; Хусерл; Хайдегер; Бекер
