Христо Салджиев
Тракийски университет – Стара Загора
https://doi.org/10.53656/phil2022-01-06
Резюме. Статията разглежда основно преводите на еврейски и нееврейски, но считани за еврейски антропоними и ойконими от съчинението на Константин Костенечки „Сказание за буквите“, датиращо към първото десетилетие на XV век. До този момент на тази част от труда, с изключение на Ягич, е обръщано слабо внимание от страна на изследователите и оценката е, че авторът не е познавал еврейския език. Посредством внимателен анализ на включените голям брой преводи на имена и глоси от Стария и Новия завет доказвам, че една голяма част от тези имена отговарят или стоят близо до предлаганите в речниците съвременни етимологии, други са резултат от фонетично уподобяване с арамейски, а трети са очевидно повлияни от мидрашите и съчиненията на Филон Александрийски.
Ключови думи: еврейски; среднобългарски преводи; мидраши
Свързани статии:
Интердисциплинарният урок в условията на дистанционно обучение
Австрийското вицеконсулство в Русе и Унгарската революция през 1848 – 1849 година
Литература, написана от българи в чужди страни през първите две десетилетия на XXI век
Преживяван бърнаут, бораут и мобинг от учители в детски градини и училища в условията на COVID-19 кризата
