Маргарита Серафимова
Институт за литература – Българска академия на науките
https://doi.org/10.53656/for22.67avto
Резюме. Статията поставя в центъра на вниманието онези специфични жанрове, в които авторът се връща към написването на своите творби, създавайки своеобразна „био-литература“. Всъщност, привидно търсейки биографичните проекции на творчеството, той по-скоро превръща писането в сюжет. Под формата на есета, интервюта, коментари и други „епитекстове“ (Женет) авторът разколебава границата, свързваща и разделяща текста и говоренето за него. По този начин извежда творбата от нейния фикционален свят и ѝ придава перформативност, присъжда ѝ роля в действителния живот. Така, докато говори и пише за своите творби, авторът изгражда своя автопортрет. Това съзнателно и целенасочено авторско портретиране ни представя начина, по който авторът вижда себе си, своята работа, но издава и грижа за образа, който иска да остави за поколенията.
Ключови думи: литературен автопортрет; фигури на автора; метадискурси
Свързани статии:
Резултати от външното оценяване по биология и здравно образование – VIII клас (2018/2019 г.)
Two-tier Model of Training Future Teachers for Coaching at Out-of-School Institutions
Представяне на модел за изследване на фонологията при афазия, адаптиран за българския език
Образованието по социална работа – специфични аспекти във връзка със социалните дейности с безработни лица
