Нано Рангелов Степанов
https://doi.org/10.53656/nat2021-5.06
Резюме. Гебер (латинизираното име на ДЖАБИР ИБН ХАЙЯН (ок. 721 – ок. 815)) e сред най-бележитите представители на химията през Средновековието. Статията, посветена на 1300-годишнината от рождението му, е опит за представяне на неговото дело като начало и фундамент на арабската алхимия, послужило като тласък и „градиво“ за бъдещата наука химия. Дадени са щрихи от неговия житиепис, оценки , характеристики, съмнения относно неговата самоличност и авторство. Разгледани са влиянията, които е изпитал, и самостойните му постижения в областта на: металознанието (сярно-живачната теория, характеристиката на всички известни метали), познаването на „тайните“ (стимулиращи трансмутацията на металите) вещества, минералните киселини, солите, химическите процеси, операции и апарати, приносът му в практическата химия, отбелязва се широтата на заниманията му. Изтъкват се рационалната и практическата насока в химическото му дело и „външният“ спиритуализъм, съхранен главно в наследената от александрийските автори терминология. Споменават се последователите му – арабски медици алхимици, отзвукът, авторитетът и влиянието му в по-нататъшното развитие на химията. В заключението се обобщават неговите заслуги за химията и в общокултурен план.
Ключови думи: история на химията; средновековна химия; арабска алхимия
Свързани статии:
За асистиращите и информационните технологии в образованието
Детските ясли – подкрепяща среда за ранно детско развитие
Многоликата компетентност – природа и институционално присъствие в държавната администрация
The Science of Upbringing, Training and Education – Historical Review, Etymological Research and Interpretation of Pedagogical Concepts
