
„Време е да спрем използването на училищните дворове за общински и квартални нужди, и да превърнем училището в храм на знанието.“ Това заявяват в своя позиция от Синдикат „Образование“ при КТ „Подкрепа“. И добавят, че кметове и общини трябва да спрат да използват безвъзмездно училищните средства и да инвестират в спортни площадки, в детски площадки и паркове, а не да застрояват всяка свободна площ.
Синдикалистите посочват, че кметовете на София, Пловдив и на някои други градове са издали забрана за заключване на училищните дворове, за да се осигури хората да ги ползват, тъй като в тези населени места има остър дефицит на спортни и открити пространства.
„Този подход обаче има две вредни последствия. Първото е влошаване на сигурността за деца и ученици, което противоречи на европейските протоколи за сигурност. Второто последствие е икономическо, защото общините пестят от средства за паркове, спортни и детски площадки, но насочването на външни хора в училищните дворове задължава директорите да осигуряват допълнителна финансова поддръжка, която често е в размер на стотици хиляди левове. А това са парите за образование на всяко дете“, отбелязват от Синдиката.
Оттам са анализирали и пропускателния режим в училищата в Европейския съюз. По думите на председателя на организацията д-р Юлиян Петров в огромна част от европейските страни (Германия, Франция, Великобритания, Полша и други) училищният двор е ограден с реална физическа бариера – метална ограда, зид, мрежа. Целта е да се отдели пространството на учениците от улицата и да не може всеки да влиза или излиза, когато си поиска. А при детски градини и начални училища е задължително дворът да е изцяло контролиран – децата не могат да излизат сами, а външни хора не могат да влизат без разрешение.
Училищните дворове в Европа по презумпция са затворени и контролирани –
дори ако изглеждат „отворени“ в някои от скандинавските държави. Тенденцията навсякъде е към огради, заключване и контрол на вратите, особено по време на учебни часове. И в почти никоя европейска държава родителите нямат право просто да „влизат, когато си поискат“ – нито в сградата, нито в двора, добавя той.
Според Юлиян Петров родителите в Европа са желани партньори на училището, но не и свободни „собственици“ на пространството. „Хора от квартала“ и неправителствени организации нямат автоматично, а строго регулирано право да влизат в училищните дворове и сгради. Те могат да влизат само по покана, по договор или след изрично разрешение, обикновено при ясно формулирана цел (събитие, проект, спорт); регистриране на участниците и почти винаги извън основното учебно време или под пряк надзор на училищен персонал.
С оглед сигурността, отговорността и вандализма, училищата в Европа са ограничили свободния достъп,
като през учебно време дворът е за учениците, извън учебно време – или се заключва, или се отваря в строго определени часови диапазони. Никъде не се насърчава непознати възрастни да са в двора.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg





