Индустрията на научните измами се разраства: Необходими се спешни мерки, тъй като възходът на генеративния изкуствен интелект допълнително улеснява създаването на фалшива наука

Д-р Савина КИРИЛОВА, научен консултант на НИОН „Аз-буки“

През последните години се наблюдава увеличение на проблемите с почтеността на научните изследвания, произтичащи от системни манипулации на публикационния процес. Максимата Publish or perish („Публикувай или умри“) в комбинация с бързото навлизане на изкуствения интелект и по-слабия контрол, създадоха среда, в която количеството често се поставя над качеството, а това благоприятства различни измамни практики и постепенно превърна научните измами в печеливш бизнес. Той включва „фабрики“ за съдържание, брокерски къщи, фалшифицирани и „хищни“ списания, които обещават бързо и евтино публикуване без реална редакционна проверка или процес на рецензиране.

По данни на Cabells Predatory Reports броят на регистрираните „хищни“ списания е нараснал от приблизително 13 000 заглавия през 2020 г. до 19 834 през юни 2025 г. Още по-опасен феномен са фалшифицираните списания – измамни сайтове, които присвояват имена, ISSN номера и други метаданни на реални издания. В периода 2013 – 2023 г. са идентифицирани 67 клонирани списания, включени в базата данни Scopus. Девет от тях остават в платформата до май 2024 г. Документиран е и случай на индексиране на близо 880 неавтентични публикации само от едно фалшифицирано заглавие.

Друг сериозен проблем е компрометирането на процеса на рецензиране чрез създаване на фиктивни профили на рецензенти

и злоупотреби с редакторски акаунти, което позволява на нискокачествени статии да получат положителна оценка и впоследствие да бъдат публикувани. Не по-малко тревожна е практиката за манипулиране на цитирания, при която групи учени или издатели съзнателно изкривяват показателите за научно влияние на определени статии или списания.

„Фабриките за съдържание“ (Paper mills) са компании, които срещу заплащане от около 180 до 5000 евро предлагат готови публикации, възможност за съавторство или продажба на статии. Предлаганите материали обикновено плагиатстват публикувано съдържание, включват неверни и откраднати данни или конфигурирани и дублирани изображения. Услугите обхващат още пренаписване на текстове с помощта на изкуствен интелект, превод на статии от други езици и повторното им публикуване на английски, както и фиктивно рецензиране.

„Фабриките за съдържание“ умело се прикриват зад определения като „редакционни услуги“ или „научно консултиране“ и успешно популяризират дейността си чрез реклами в социалните мрежи. Дейността им е най-разпространена в държави, които стимулират изследователите да произвеждат колкото се може повече научни статии, като Китай, Русия, Индия и Иран. Въпреки това профилът на потребителите им е доста разнообразен и включва изследователи както от развити, така и от развиващи се страни, включително Индонезия, Малайзия, Германия и САЩ (The Conversation, 2024).

Възходът на генеративния изкуствен интелект дава допълнителен тласък на тази индустрия за измами.

Той се използва все по-често за бързото създаване на уж оригинални и формално коректни текстове, които трудно се отличават от реална научна работа. Това улеснява както автоматизираното производство на фалшиви статии, така и създаването на фалшиви профили и рецензии.

Разследване на сп. Science и базата данни Retraction Watch идентифицира няколко „фабрики за съдържание“ и повече от 30 редактори на реномирани списания, които са замесени в този вид измамна дейност. Повечето от тях са били гост-редактори на специални броеве, които се смятат за особено уязвими на злоупотреби, предвид това, че се подготвят отделно от регулярните издания на списанията (Science, 2024).

Независимо че е трудно да бъдат дефинирани статиите, които са продукт на „фабрики за съдържание“, те имат определени отличителни белези – използване на идентични или сходни изображения и текстове, неправилни или погрешно идентифицирани данни, проучвания с необичайно голям брой участници или неправдоподобно кратък период за набиране на желаещи да участват в дадено изследване. Други характеристики, които правят впечатление, са наличието на необичайно голям брой публикации от едни и същи учени за кратък период, автори, свързани с институции без изследователски програми, както и подаване на готови ръкописи необичайно бързо след приключване на проведеното изследване.

Откриването на научни статии, произведени от „фабрики за съдържание“, не е лесен процес,

но може да се извърши проследяване на рецензии след публикуване в платформи като PubPeer или чрез проверка на базата данни Retraction Watch, която вече е част от Crossref и документира подобни подозрителни ръкописи.

Друг индикатор за увеличаване на организираните научни измами е нарастването на броя на оттеглените публикации. Между 2020 и 2024 г. измамните практики като „фабрики за съдържание“, фалшиви рецензии и автоматично генерирани текстове са причина за 30,1% от оттеглянията, докато делът на плагиатството е 6,8% (Plos One, 2024). Според проучване, отразено в сп. Nature през 2024 г., над 10 000 съмнителни научни статии, публикувани през последните години в списания от Азия и Източна Европа, вероятно са продукт на „фабрики за съдържание“. Повечето от тях включват фалшифицирани данни, произволни графики и диаграми, а текстовете са генерирани или редактирани чрез изкуствен интелект.

Германо-британската издателска компания Springer Nature съобщава за 2923 оттегляния в рамките само на една година (Retraction Watch, 2025). Издателство Wiley е принудено да оттегли над 11 300 статии и да прекрати издаването на 19 списания, част от които са били свързани с мащабни изследователски измами от страна на „фабрики за съдържание“ (Financial Times, 2024). В базата данни Retraction Watch са отчетени над 60 000 оттеглени статии към 2025 г.

Всичко това показва колко уязвима може да бъде системата на научното публикуване при недостатъчен контрол.

Тревожен е не само отчетеният устойчив ръст на оттеглянията, но и фактът, че тези статии продължават да бъдат цитирани, понякога по-често след тяхното оттегляне. През 2025 г. в. Wall Street Journal публикува още притеснителни данни, според които броят на фалшивите статии се удвоява на всеки 1,5 години, докато увеличението на легитимните публикации е значително по-бавно.

Всички тези явления придобиват характеристиките на организирана индустрия, в която научната почтеност е подчинена на комерсиални интереси. Разрастването на фалшивата наука е сериозен проблем, който изисква комплексни действия, като промяна в критериите за оценка на учените с акцент върху качеството и реалния принос на научните публикации, развитие на отворената наука, разработване на инструменти за идентифициране на подозрителни ръкописи, образователни инициативи, които ще гарантират, че изследователи, редактори и рецензенти са подготвени да идентифицират съществуващите научни измами, ефективни санкции срещу хищните издатели и „фабриките за съдържание“, както и международна координация за ограничаване на тяхната дейност.

Източници:

Ahuja, A. (2024, May 17). The epidemic of bogus science. Financial Times.

Cardenuto, J. P., Moreira,D. & Rocha, A. (2024). Unveiling scientific articles from paper mills with provenance analysis. Plos One, 19(10): e0312666. https://doi.org/10.1371/journal.pone.0312666.

Else, H. (2024). Biomedical paper retractions have quadrupled in 20 years – why? Nature, 630(8016), 280 – 281. https://doi.org/10.1038/d41586-024-01609-0.

Joelving, F. (2024). Paper trail. Science, 383(6680), 252 – 255.

Subbaraman, N. (2025, August 4). Scientific Journals Can’t Keep Up With Flood of Fake Papers. The Wall Street Journal.

Zein, R. A. (2024, October 22). Paper mills: the ‘cartel-like’ companies behind fraudulent scientific journals. The Conversation.

Свързани статии:

С рекорд на Гинес за рождения ден Светът е малък, а научните открития – безброй Младите и науката Почти всички звезди имат планетни системи