Видински учител обикаля света пеша

Необичайната история на видински учител, обикалял пеша света в началото на миналия век, става известна на обществеността благодарение на краеведа и създател на фейсбук страницата „Старият Видин“ Рачо Миланов.

Всичко започва преди няколко години, когато в сайт за продажба на антикварни предмети той попада на интересна находка.

Става въпрос за стара картичка със снимка на трима бедно облечени мъже и надпис H. J. M. Nikoloff.

На немски език под снимката пише, че учител от Видин за 3 години и 9 месеца е изминал общо 62 000 км по пътищата на Европа и Африка.

На гърба пък има текст на френски, английски, немски и италиански със следното съдържание:

„Пътешественик, обикалящ пеша около света.

Единствената цел на моето пътешествие е да изучавам природата, както и порядките и обичаите на обитателите на страните, през които преминавам. Предприех това пътешествие без пари, разчитайки единствено на помощта на почтени хора. Тази картичка с моя портрет ще служи за спомен от моето посещение във вашата страна. 1903 г. Моето пътешествие ще приключи през 1913 г. H. J. M. Nikoloff. Учител във Видин (България)“.

Картичката заинтригува Рачо Миланов, предизвиквайки го да търси отговори на много въпроси.

Кой е този видински учител, осмелил се да тръгне пеша и без пари по света?

Какъв е маршрутът му и кои страни е посетил по време на това пътуване?

Успял ли е да се върне в България и каква е съдбата му?

Трябва да признаем, че за „Аз-буки“ любопитството към смелото пътуване на видинския учител Николов се придружава от не по-малък интерес към откривателя на историята – съг­ражданин на пътешественика от Видин и краевед Рачо Миланов.

Просто защото, ако днес липсват хора като Миланов, ще останат неразкрити много заслужаващи нашето внимание съдби.

Провокирани от неговата личност, всъщност узнахме за това

необикновено пътешествие.

„Аз-буки“ ви среща със създателя на фейсбук страницата „Старият Видин“, дългогодишен дарител на Държавния архив и краевед Рачо Миланов, а чрез него – и с чудноватия видински учител, дръзнал през 1903 г. да обиколи пеша света.

„Историята, върху която дълго работих, вече видя бял свят в предаване по телевизията малко преди Коледа“, разказва Рачо Миланов.

„Описал съм я в няколко страници и в моята книга „Старият Видин“. За мен това е добра тема, защото би било хубаво, ако някой пожелае да продължи търсенето на информация за този учител. Все още не сме открили как завършва съдбата му, не знаем какво се е случило с него.“, посочва той.

Рачо е от видинското село Раковица. Завършва „Радиотехника“ във Варна и като инженер работи години в Химкомбината във Видин.

След смяната на политическия режим у нас се озовава в сегашната Професионална гимназия „Асен Златаров“, където е назначен като компютърен специалист. Там преминават последните 10 години от професионалната му кариера. И макар днес да твърди, че не се възприема като човек, който има традиционна учителска практика, Миланов изкарва всеки ден повече от 8 часа в училище. Специалността „Информационни технологии“ тъкмо навлиза, а той е от малкото тогавашни специалисти, които могат да обучават учениците да работят с компютри. Започва да води дори курсове по компютърна грамотност за възрастни към видинското Бюро по труда.

Свободата на пенсионерския живот обаче, както се изразява той, с която се сдобива след училищната дейност, го въвлича в търсене на ангажираност.

И тъй като интересите му са насочени предимно към историята на Видин, само няколко месеца след пенсионирането си създава

фейсбук страницата „Старият Видин“.

„Започнах да публикувам стари снимки, пощенски картички, гравюри, карти и други визуални материали, придружени с кратък пояснителен текст, разказва Миланов.

По думите му тогава само два или три града в България имаха подобни страници.

„Днес вече почти всяко населено място може да се похвали с подобни места във фейсбук. Мисля че основната разлика между тях е придружаващият текст. Но да се напише кратък текст, който същевременно да съдържа някаква нова, изчерпателна и при това точна историческа информация, не е лесна задача и изисква много предварително четене и ровене в книги, стари вестници и енциклопедии.“, обяснява той.

Неочаквано за него страницата „Старият Видин“ добива популярност и започва да се следи от много хора не само от града и страната, но и от чужбина.

„Имаше през годините публикации, които предизвикваха голям интерес“, разкрива Рачо.

-Споделяха се и се коментираха от много хора. А една от тях според статистиката беше разглеждана от над 100 000 човека – аудитория, която днес и традиционните печатни медии трудно могат да достигнат.“

И тук може би историята на „Старият Видин“ щеше да приключи, защото наскоро страницата е „открадната“, а нейният създател вече няма достъп до съдържанието ѝ.

Надеждата е в една жена – Славина Бахчеванова, която работи в IT сектора и също е от Видин.

Тя се е заела да възстанови всичко и да възвърне мястото на „Старият Видин“ там, където ще го намерят не само неговите станали многобройни почитатели, но и новите му последователи. Историята на самия Рачо Миланов обаче не приключва. Защото онова, което носиш у себе си, никой не може да ти открадне.

В книгата си, която е със същото заглавие като страницата във фейсбук  – „Старият Видин“ (изд. 2021 г.) и налична за четене и онлайн, Рачо описва всичко, което е изнамерил за пътешественика от старата картичка, учителя Николов.

Невероятното откритие в антикварния магазин

е последвано от няколкогодишно търсене и преглеждане на множество стари вестници от десетки страни.

Успява да разбере само приб­лизително маршрута, по който се е движил пътешественикът, и да добави към намерената картичка още две – с различни негови снимки, но с аналогичен текст на обратната страна.

Миланов подрежда в хронологичен ред всичко, което успява да открие.

Историята е невероятно интересна, защото на един човек, тръгнал да обикаля света пеша в началото на XX век, му се случват изключително много неща, които на днешния съвременен читател му изглеждат странни и дори нереални.

В страниците на „Старият Видин“ Миланов е цитирал и описанията, дадени от американските вестници на външния вид на учителя Николов, който очевидно ги е впечатлил.

„Гъста черна брада, скриваща лицето, и дълга коса, достигаща до талията, има Николов, учител от Видин, България“, пише The Butler Weekly Times от 28 май 1908 г. за българс­кия пътешественик.

The Washington Times е още по-цветист в публикация за пристигането му в столицата на Съединените щати – Вашингтон:

„Гимназиалният учител Николов от България има по-голяма брада от всички в Канзас, …има набор от мустаци, които биха му осигурили номинацията и награда от всеки конкурс. По красота и лукс те нямат подобни“.

От вестника уточняват, че във Вашингтон Николов е приет от представител на официалните власти.

Вестник Daily East Oregonian в статия „Пеша по света“ от 30 януари 1908 г. пише: „Губернаторът Чемберлейн, кметът Роджерс и други високопоставени лица ще имат удоволствието да стиснат ръката на Х. Дж. М. Николов, българин, пътуващ по участък от това, което може да се нарече най-дългата разходка в света“.

От публикувани три години по-рано, през 1905 г., съобщения в испанс­ките вестници La Correspondencia de Espana и El Imparcial става ясно, че преди да замине за Америка, учителят е претърпял инцидент – опит са само­убийство, вероятно причинен от липса на средства.

Тръгнал е от България на Запад, преминал е през Италия и Франция (може би е обиколил и други европейски страни) и през 1905 г. е достигнал до Испания.

След като го спасяват от инцидента, той

продължава до Мароко, а после стига до Африка и Азия.

Рачо Миланов успява да събере още информация и разбира, че Николов губи двама свои другари след сблъсък в Мароко, преживява многобройни опасности в продължение на повече от четири години и на своите 61 години преминава през редица страни от Европа, Африка и Азия. Издържа на глад и студ през опасни планински проходи и пустини – винаги пътувайки пеша.

От една картичка, изпратена от Ню Йорк до Иван Евстратиев Гешов, виден български политик, финансист и министър-председател, по това време председател на Българската академия на науките, се разбира, че първото име на учителя Николов е Александър.

„Това поражда надеждата, че е възможно такива картички да са изпращани до България и от други места, посетени от Николов, които може би се намират в архива на Гешов, съхраняван в БАН. Ако се открият, те биха дали точна представа за изминатия път от видинс­кия учител“, казва Рачо Миланов.

Как ли наистина е завършила тази история? Със сигурност дръзновението на учителя, решил преди повече от век да види света със собствените си очи, при това обхождайки го пеша, буди днес изумление. Но нали именно учителите са онези, призваните да палят искрата. Вероятно поради тази причина само за Рачо Миланов е изненада, когато без учителска правоспособност и без да заема учителска длъжност, на третата година от работата си в училището във Видин е определен за учител на годината в професионалното образование. Кметът на града му връчва наградата на 24 май, а на сериозния му въпрос кой го е избрал, получава логичен отговор – учениците.

Пак на 24 май, но вече като пенсионер, през 2022 г. е отличен от Общината „За изключителен принос в изс­ледването и съхраняването на историческата памет на Видин“.

„Понякога ме питат защо се занимавам с това, щом не съм професионален историк и нямам финансова изгода“, споделя инж. Миланов и посочва:

„Всъщност отговорът е прост – защото все още съм любопитен. Защото, търсейки информация, сам научих и продължавам да научавам много нови неща за моя град, които се радвам, че мога да споделя с други хора“.

Александър Николов и неговото приключение

 „Александър Николов е учител от Видин, роден около 1847 г. Той твърди, че е от семейство на дълголетници – дядото, баща му и майка му са далеч над 100 години. Женен е и има 11 деца и 9 внуци. Един от синовете му е лекар, а друг е капитан. Има добро образование и знае няколко езика, но не и английски. През 1903 г. започва

пътуване по света, което предприема пеша и без пари.

Препитава се чрез продажба на пощенски картички със своя снимка, на които на няколко езика е записал целта си – изучаване на природата, порядките и обичаите на народите по света.

Със себе си носи книга, в която събира подписи и печати от официалните власти на местата, които посещава.

След като преминава през редица страни от Европа, през 1905 г. се озовава в Испания, където поради липса на средства прави опит са самоубийство.

Продължава пътуването си, като преминава в Мароко, където са убити двамата му спътници.

Преодолява пустинята Сахара за 68 дена

и след редица трудни моменти се озовава в Азия. Там е приет на аудиенция от императрицата на Китай и императора на Япония.

В началото на 1908 г. пристига с кораб в Сиатъл, на Западното крайбрежие на Съединените щати.

Пресича страната от запад на изток и на 26 юни посещава столицата Вашингтон, а на 2 юли е вече в Ню Йорк.

През 1909 г. отново е в Азия – в столицата на Иран, Техеран.

Плановете му са да посети светите за мюсюлманите места и да продължи към Сибир, Монголия и Китай.

Тук следите му се губят… За съжаление, не успях да открия никакви сведения за Александър Николов във Видин.

Не е ясно и какво се крие зад инициалите H. J. M., изписвани пред името му.

И разбира се, остава главната въпросителна – как е завършило това пътуване на видинс­кия учител по света.“