Когато думите носят магия

В Центъра за млади таланти Александра Георгиева се среща с ученици от „Св. св. Кирил и Методий“. Снимки Личен архив

Александра Георгиева живее, твори и работи в Бургас. Искрено вярва в науката и в силата на думите. А мисията ѝ e да помага на децата да проумеят изумителния свят, в който живеем, и да пораснат с криле. Тя е начален учител в едно от предпочитаните училища в града – ОУ „Пейо Крачолов Яворов“.

За Александра Георгиева не е проблем да съчетава усамотението на писателя с работата на началния учител. Намира време и за двете, без да лишава от внимание семейството си, близките и приятелите. Лъчезарната ѝ усмивка и мек глас предразполагат и възрастни и деца за откровен диалог. Много обича рано сутрин да пие кафе на плажа и да чете книги. Тя е вдъхновяващ учител и прекрасен писател. Поредицата ѝ за деца „Агата“ е любима на много подрастващи.

За разлика от свои колеги, които къде гласно, къде под сурдинка признават, че не разбират днешните деца, Александра е категорична:

„Днешните деца са прекрасни, каквито са били винаги децата. Умни, смели, любопитни, откровени. Децата имат нужда, на първо място, от обич и приемане. Разбирането идва, след като има доверие. Доверие се гради бавно, търпеливо и постепенно. Възрастните често изискват от децата, без да дават обяснения, очаквайки безпрекословно следване. Никой не обича да му нареждат. Според мен не ние трябва да разбираме децата, те трябва да разбират нас. Тогава доста по-лесно ще общуваме помежду си.“

Според педагога Александра Георгиева няма ясно изразен конфликт между дигиталното поколение, което се ражда с телефон в ръка, и онези, които са традиционалисти и залагат на живия контакт.

„Никога не съм смятала за честно децата да ползват телефон половин час на ден, когато не виждат същото от страна на родителите си. Днешните деца и юноши държат на живия контакт не по-малко от нас. Те обичат да са навън, сред приятелите си. Достатъчно е да се огледате по улиците, пълно е с прекрасни млади хора, които общуват помежду си“, споделя тя своите наблюдения, направени в бургаското училище, а и при срещите й с нейните читатели.

Колкото до въпроса „за“ или „против“ телефоните в клас е, Александра Георгиеватя е категорична:

„Отговарям на този въпрос от позицията си на преподавател в начална степен. По време на час на нито едно дете не му хрумва да използва телефона си. Ние имаме съвсем други задачи и сме заети да учим. Традиционалист съм в работата си. Мога да преподавам съвсем спокойно без интерактивен екран и интернет, но уча учениците си как да използват интернет. Говоря за медийна грамотност, за проверена научна информация, показвам кое е правилното място за езикови справки. Съвременната образователна система е немислима без технологии. В работата си никога не съм усещала необходимост да се боря с приложенията в телефоните на децата. По-скоро са нужни повече добри истории за четене.“

Поредицата от книги за деца „Агата“, чиито права са продадени чак в Китай, но все още и самата авторка не е видяла хартиените преведени книги, е много популярна сред подрастващите. Героинята Агата е като всяко дете, опознаваща света и задаваща много въпроси. Тя е сладко момиченце, на което се случват необикновени уж, но познати неща, без да има суперсили или нещо трагично. Дете, като всяко. Истински любопитно.

„Писането, поне за мен, е споделяне. Желанието да разкажеш нещо, което те е развълнувало, докоснало. История, която е дошла при теб, и сега ти трябва да я разкажеш. Писането е да разкриеш част от собствения си свят на останалите. Аз съм просто разказвач. Когато имаш какво да кажеш, го казваш. Не е съзнателен избор да създадеш нещо за деца или възрастни хора. Децата, а и възрастните читатели, безпогрешно усещат, когато писателят е творил за някого. Писането преди всичко е искреност, не мисля, че писателят избира за каква публика да пише“, споделя Александра Георгиева.

За деня на детската книга от бургаското читалище „Изгрев 1909 г.“ организират изпълнена с вълнения и емоции среща между третокласниците от ОУ „Климент Охридски” и писателката. Децата, които са чели поредицата ѝ, очакват с нетърпение разговора. Малчуганите имат хиляди питания за книгите, за героите и за самата авторка.

„Александра е страхотна млада авторка, която вярва, че в думите има магия и по всякакъв начин се старае да я предаде на своите малки читатели. Получава ѝ се много добре, защото успява да зарази децата със своето вдъхновение и енергия. Срещите с нея са различни, непринудени, изпълнени с безброй въпроси от страна на децата – разказва Донка Костадинова, организатор на срещата и библиотекар в бургаското читалище. – Само детските очи са способни да покажат истинската емоция, а те сияеха докато тя им говореше и разказваше. Може би това, че е начален учител, също допринася толкова интересно и пламенно да поднася информацията на децата и да им разкрие вълшебството на добрата история.“

Провокирам Александра Георгиева с въпроса

дали модерният свят е ленив, и то най-вече мисловно,

а тя мигновено ме контрира, че всяко поколение отрича следващите.

Подсмихвайки, се дава пример: „Прабаба ми искрено е вярвала, че в телевизора живее дяволът…“.

„Когато книгите са станали относително достъпни, възрастните забранявали на децата да четат, защото не работели на полето. Да не говорим за това, че образованите жени са били изключение. Модерният свят е друг. Не е ленив, разбира се. Скоростта, с която живеем днес, е несравнима с тази отпреди десет години дори. Образованите, търсещи и мислещи хора никога не са били мнозинство“, заключава Георгиева.

За учениците си се надява да пораснат умни и съзнателни личности, които да имат дързостта да се борят и защитават ценностите си. „Иска ми се да разбират какво носят знанието и свободата, и никога да не спират да се стремят към тях“, казва тя.

По думите ѝ, наивно е да смятаме, че можем да живеем в общество, което не се променя. Децата, които растат днес, не са тези отпреди 50 години и не трябва да бъдат. За тях ценното е различно. И това, че големите хора не разбират дадена ценност, не я омаловажава.

„Моите родители са ме учили, че трябва да се държиш с другите така, както искаш те да се държат с теб. Ако днес всеки се замисли над тези съвсем обикновени думи, бихме приемали всичко наоколо доста по-спокойно“, смята тя.

Да си учител, не е просто професия, а призвание. А на това отгоре и да си писател за деца – това вече е съчетание, с което са надарени малцина. Такава е Александра Георгиева, за която думите носят магия. Тя умее да гледа през очите на децата и като учител, и като писател.