
България отговаря на всички изисквания за присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в областта на образованието. Това става ясно от публикувания доклад на Комитета по образователна политика на ОИСР, който излезе с положително решение да завърши техническия си преглед за нашата страна. Страната ни е една от трите европейски държави, които в момента са в процес на присъединяване заедно с Румъния и Хърватска. Този процес е възможност да се изградят устойчиви институции, да се постигнат по-добри резултати за българските граждани.
Докладът беше представен от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев,
директора на дирекция „Образование и умения“ в ОИСР и създател на международното изследване PISA Андреас Шлайхер на заключителната конференция за присъединяването на България към ОИСР в областта на образованието. Андреас Шлайхер призна, че е виждал малко страни, които в продължение на много години са били толкова последователни и целенасочени в подобряването на образователния си процес, колкото България.
„Защо ОИСР полага толкова много усилия в образованието? Отговорът е много, много прост. Нашите училища днес ще бъдат нашата икономика, нашето общество, нашата демокрация утре“, каза още Шлайхер.
Организацията отчита напредъка на страната ни в реформите на образователната система
най-вече по отношение на достъпа до образование, въвеждането на основана на компетентности учебна програма, повишаване на привлекателността на учителската професия. ОИСР отправя към България и препоръки за допълнителни мерки за преодоляване на регионалните и социално-икономическите неравенства между ученици в страната, които бяха установени и при изследването PISA през 2022 г., включване на повече възрастни в образование и обучения и др.
„Българската образователна система в никакъв случай не е нереформирана – заяви министър Вълчев. – Само преди десет години ние променихме всички сегменти на системата. Проблемът е, че част от промените не дадоха необходимия резултат, други бяха откровено в грешна посока, трети бяха успешни. И друг път съм казвал, че ако искаме да вървим напред, да подобряваме резултатите, трябва да бъдем честни и да си признаваме грешките. Докладите на ОИСР ни дават едно добро огледало и трябва внимателно да разчетем резултатите от тези доклади.“
По думите му и резултатите от PISA показват, че нашата система е прекалено амбициозна в преподаването на знания и твърде неамбициозна във формирането на умения.
„От обсъжданията в последните месеци
имаме относително съгласие за посоката, в която трябва да променим системата“,
подчерта министър Вълчев. В момента екипът на Министерството на образованието и науката работи по всички основни теми и инструменти за промяна в системата – учебни програми, оценяване, образователна структура, подготовка на учителите и Закона за предучилищното и училищното образование. Той посочи, че трябва да се разширят работните групи, които обсъждат промените, и в тях да се включат повече външни експерти и заинтересовани страни. По думите му, МОН ще разчита на партньорство с експерти на ОИСР и при промените в оценяването, за да се променят културата на преподаване и културата на учене към формиране на умения.
Основни акценти в доклада са равенство на възможностите и достъп –
създаване на по-приобщаваща и реагираща система за образование и умения за намаляване на различията, свързани със социално-икономическия, географския и етническия произход; засилване координацията и капацитета на правителството за ускоряване на напредъка към националните образователни цели; ангажиране на учащите чрез подходящи възможности за обучение и висококачествено преподаване.
Сред темите в доклада на ОИСР са и грижата и образованието в ранна детска възраст.
„Много по-лесно е да преподаваш в училище, когато е работено с децата в ранна детска възраст“, изтъкна Андреас Шлайхер. По думите му, усилията в тази възраст трябва да бъдат фокусирани върху умения като любопитство и кураж и да се въведе интегриран подход към образованието. Министър Вълчев начерта като приоритет по-интензивната работа за квалификация на такива педагогически специалисти, за да не останат детските ясли и градини без кадри.
Въпреки че има нерешени предизвикателства, България е постигнала желаното ниво на развитие, отбеляза Андреас Шлайхер. Той призова да се работи за преодоляване на неравенствата и да се даде по-голям фокус върху професионалното образование, защото в страната ни има много отлични училища, но и такива с незадоволителни резултати. „Важно е професионалното обучение да е първият избор, а не последна възможност“, посочи Андреас Шлайхер. Той приветства и създаването на Съвет за уменията в България.
Конференцията продължи с дискусии за създаване на учебни програми, базирани върху компетентности,
и за обучение и развиване на умения за възрастни. В тях участваха проф. Галин Цоков – директор на Института по образованието, и Елън Томпсън – главен инспектор по образование, спорт и наука на Франция, Мачей Якубовски – директор на Националния институт по образование, Полша, Ваня Тивидошева – директор на дирекция „Професионално образование и обучение“ в МОН, Искрен Ангелов – директор на дирекция „Политика на пазара на труда и трудова мобилност“, Министерство на труда и социалната политика, Маргрет Марстьорм Свенструд – началник на отдел „Професионален живот и умения“ към Дирекция „Висше образование и умения“, Съвет по уменията, Норвегия, и Йелена Мухина – старши експерт в отдел „Професионално образование и обучение за възрастни“ към Министерството на образованието и науката на Латвия.

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg