Какви са условията за получаване на шест заплати при пенсиониране

Пенсионирането е един от най-важните етапи в професионалния живот на всеки работник или служител. За мнозина този преход е съпътстван не само от емоционални преживявания, но и от редица административни и финансови въпроси. Една от ключовите теми, които вълнуват бъдещите пенсионери, е обезщетението, което работодателят е длъжен да изплати при прекратяване на трудовото правоотношение. След промените в Кодекса на труда в края на 2020 г. условията за получаване на тези обезщетения бяха изменени. В този материал ще разгледаме какви са актуалните разпоредби и кой има право да получи шест брутни заплати при пенсиониране.

Съгласно действащото трудово законодателство при прекратяване на трудовото правоотношение,

след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното си трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години – на обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

Обезщетението се изплаща еднократно,

което означава, че ако работникът или служителят се пенсионира и след това започне нова работа, той няма право да изисква повторно изплащане на такова обезщетение при евентуално бъдещо прекратяване на трудовото си правоотношение. Обезщетението е дължимо само при действително прекратяване на трудовия договор. Ако работникът или служителят има право на пенсия, но продължава да работи, той няма да получи тези шест заплати, докато не прекрати трудовото си правоотношение. Законът предвижда, че обезщетението се дължи и на лица, които получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.

Решението за обезщетението се взема от работодателя,

който извършва преценката и изчисляването на дължимите суми въз основа на трудовия стаж на служителя. В някои случаи, чрез колективен трудов договор, индивидуален трудов договор или с акт на Министерския съвет може да бъде договорено обезщетение за по-дълъг период от предвидените шест месеца.

Един от най-често задаваните въпроси е

дали работникът или служителят има право на обезщетение и от основния, и от допълнителния си трудов договор.

Законът предвижда, че обезщетението при пенсиониране се изплаща само веднъж, което означава, че ако работникът има два трудови договора, той ще получи обезщетението само от основния си работодател, при когото прекратява трудовото правоотношение. Размерът на обезщетението се изчислява въз основа на брутната заплата на работника или служителя, което включва основното възнаграждение плюс всички допълнителни плащания, които са част от трудовото възнаграждение – например бонуси, надбавки, премии и други допълнителни възнаграждения. Ако работникът или служителят отговаря на всички законови изисквания, работодателят е длъжен да изплати обезщетението, а в случай на отказ служителят може да потърси правата си по съдебен ред.

Справка: чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда; чл. 228, ал. 2 от Кодекса на труда