Представиха концепция за нова специалност в университетите с фокус върху ранното детско развитие

Около нуждата от въвеждането на нова специалност – „Учене и грижи в ранна детска възраст“ се обединиха участниците в Националната конференция „Водим бъдещето за ръка“ в София. Тя е организирана от Министерството на образованието и науката и събра близо 200 професионалисти, експерти и специалисти в областта на ранното детско развитие – учени, представители на работодателските и неправителствените организации, директори на детски градини, ясли, медицински сестри и учители.

Целта на събитието е да инициира максимално широк диалог

с всички заинтересовани страни за бъдещата подготовка на специалисти по ранно детско развитие на фона на нарастващия недостиг на медицински кадри и специалисти в яслите и детските градини.

„Инвестициите в ранна детска грижа са с най-голяма възвращаемост. В тази възраст в най-голяма степен се формират основите на когнитивното, социално емоционалното, езиковото развитие на децата. МОН прави много в тази посока, но имаме още какво да направим“, посочи в изказването си на форума министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.

Той припомни, че сред мерките, които са предприети, са и промените в Закона за предучилищното и училищното образование.

„Разработили сме и стандарти за ранно детско развитие. Ще ги публикуваме другата седмица и ще имаме три месеца да ги обсъждаме“, съобщи просветният министър.

Красимир Вълчев обърна внимание и на друг проблем – предизвикателствата пред достъпа до яслени групи.

По думите му в големите градове има недостиг на места, а навсякъде другаде – недостиг на медицински специалисти. А дефицитът на специалисти се задълбочава с всяка изминала година.

„Преди 10 години предвидихме, че ще има недостиг на учители. Взехме мерки и днес нямаме този проблем. Имаме желаещи да учат предучилищна педагогика, но не и за медицинска сестра“, отбеляза министърът.

По думите му МОН е взело мерки в тази посока, като е включило специалността „Медицинска сестра“ сред защитените. Добрата новина е, че тази година имаме 36% повече записани студенти, но тази крачка не е достатъчна, добави той.

Министърът заяви категорично, че грижата за децата от 0 до 3 години трябва да бъде поверена само и единствено на медицински специалисти и че самостоятелната ясла, като учреждение, не трябва да бъде закрита.

Той коментира и актуалната тема за обхвата на деца в предучилищна подготовка до 4-годишна възраст.

„Не мислим да обсъждаме да намалим възрастта. Но можем да се похвалим, че резултатите от Механизъма за обхват към момента са много големи. Обхванали сме около 93% от децата. Имайте предвид, че в ГРАО фигурират много деца, които се водят, че живеят в България, но всъщност са с родителите си в чужбина“, посочи той.

Министър Вълчев отбеляза и друг много важен момент в предложените промени в ЗПУО – че преди постъпването в I клас децата трябва да положат изпит по български език и ако не го владеят, да се подготвят една година, за да го научат.

„Уроците от детските години са ни оформили като личности“,

заяви в изказването си зам.-министърът на образованието Наталия Михалевска. Тя открои ключовите моменти и промените, които МОН иска да направи в посока на ранното детско развитие.

Първият е

въвеждането на холистичния или интегралния подход.

„Ще поставим фокусът върху децата от 0 до 7 години“, каза тя. По думите ѝ вече е време да се постави акцент върху социално уязвимите групи и да се разработи механизъм за мониторинг, оценка и въвеждане на рамки и индикатори за качествено образование.

Зам.-министър Михалевска обърна внимание и на нуждата от по-добра координация между МОН и министерствата на здравеопазването и на труда и социалната политика в посока на детското ранно развитие.

„Яслите са толкова важни за ранното възпитание и обучение на децата, колкото и детските градини. Ще осигурим още възможности за подготовка на повече медицински сестри“, каза още Михалевска.

От своя страна, зам.-министърът на здравеопазването Добромира Карева обясни, че

МЗ отчита необходимостта от обезпечаването на повече медицински сестри

за детските градини и ясли. „С въвеждането на новата специалност „Учене и грижи в ранна детска възраст“ в университетите ще отговорим на тази нужда“, посочи тя.

Цялостната концепция за новата специалност бе представена от директора на Института по образование проф. Галин Цоков.

„Идеята е тя да бъде в професионално направление 7.5 „Здравни грижи“, а придобитата квалификация, която ще получат завършващите, да е „Специалист по ранно учене и грижи в детските ясли“, каза той.

По думите на проф. Цоков новата специалност може да се развие

в университетите, които имат медицински или педагогически факултет или акредитация в професионално направление „Здравни грижи“, като Софийския университет, Бургаския държавен университет, Русенския и Югозападния университет.

„Също така могат да се създадат съвместни програми по тази специалност“, заяви той и даде за пример Пловдивския университет и Медицинския университет в града или Великотърновския университет и МУ –Плевен.

Идеята е новата специалност да се изучава 6 семестъра (3 години обучение), като завършилите ще придобият ОКС „професионален бакалавър“. Лекциите ще бъдат общо 495 часа, а упражненията – 525.

„Най-важното е, че обучението ще приключва с реален стаж на място“, отбеляза проф. Цоков.

В рамките на форума д-р Аквиле Мотиеюнайте-Шулмайстер, анализатор на образователни политики и системи в Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) към ЕК, представи данни за образованието и грижите в ранна детска възраст в ЕС. Стремежът на институциите в европейските държави, както и на България, е детето да е в центъра на всяка една политика, насочена към ранното развитие и образование.