Науката в подкрепа на сигурността

Центърът за компетентност КВАЗАР е открит в края на 2021 г. По същото време учени от Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика, където е концентрирана дейността по квантовата комуникация, съвместно с оператора А1 осъществяват предаване на криптирани квантови данни на 51 км разстояние. Това е сериозен научноприложен резултат и се прави за първи път в България и на Балканите, казва акад. Чавдар Руменин от КВАЗАР. Квантовата комуникация е такъв тип предаване на данни, при който се използват фотоните. Те са елементарни частици, които в конкретния случай се разпространяват по двойки със скоростта на светлината. Когато изпратим сигнал от точка А до точка Б, двата фотона са заедно. И ако носят състояния 0 и 1, в крайната точка отива същият код. Идеята е, че ако някой се опита да подслушва този информационен канал, връзката се прекъсва автоматично.

Квантовата форма в съобщенията може да бъде много важна при случаи на земетресения, ядрен взрив или терористична атака от голям мащаб, допълва ученият. Тогава предаването на сигнали с радиовълни се влошава драстично. С квантовата комуникация такъв проблем няма. Тя е независима от условията в околната среда. От такъв тип криптирана и сигурна информация се нуждаят банки, медицински структури, военни и служби за сигурност. Всички имат интерес от надеждно съхраняване на данните.

Първото за страната ни квантово комуникационно трасе, което свързва София и граничен пункт Кулата при границата с Гърция, вече е факт.

То е съвместно дело на Института по роботиката на БАН, който ръководи изпълнението на Националния план на България за изграждане на квантово комуникационна мрежа, и МВР. Изграждането му е в съответствие с предвидените мерки в Националния ни план в сферата на киберсигурността, каквито се реализират във всички държави – членки на ЕС, в отговор на постоянно нарастващите кибератаки на територията на целия Европейски съюз. Това е първата в България телекомуникационна мрежа на дълго разстояние, подсигурена изцяло с квантово криптиране.

„Благодарение на успешната съвместна работа с МВР България вече разполага с първото междуселищно комуникационно трасе за генериране и споделяне на квантови ключове“, заяви доц. Лъчезар Георгиев, ръководител на Националния център за квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска – КВАЗАР, при БАН.

„То се състои от четири оптични секции, две терминални станции (София и Кулата) и три междинни станции – т. нар. доверени възли, в Кюстендил, Благоевград и Рупите. Постигнатата средна скорост на генериране на квантови ключове за цялото трасе е 500 bit/s, като в отделните участъци тя стига и до 2500 bit/s“, допълни още той.

В доверените възли се помещава оборудването. Те са с много висока степен на сигурност – имат персонална охрана, видеонаблюдение, контрол на достъп и всякакви други мерки, които да не допускат проникването на неоторизиран персонал в тези междинни станции.

Новоизграденото трасе е не само изключително постижение в сферата на киберсигурността, но и

поставя страната ни сред първите държави в Европа, въвели подобна високотехнологична комуникационна мрежа.

„Съвместната ни работа с Националния център за квантови комуникации при БАН е пример как академичната общност и българските учени могат да оказват значима подкрепа на страната ни по актуални теми, като справянето с киберпрестъпността и хибридните атаки“, подчерта вътрешният министър Калин Стоянов.

Новоизграденото демонстрационно трасе е първа стъпка в рамките на единната европейска инициатива EuroQCI, която се координира от Европейската комисия. Инициативата има за цел да защитава чувствителни данни и критични инфраструктури чрез интегриране на квантово базирани системи в съществуващи комуникационни мрежи, осигурявайки допълнително защитно ниво.

„До момента трасето е изградено изцяло със средства на Европейската комисия. Внесли сме искане в Министерския съвет за осигуряване на необходимото държавно финансиране и се надяваме решението да бъде взето във възможно най-кратък срок, за да можем да продължим да изпълняваме дейностите по Националния план, така както са планирани“, подчертава доц. Лъчезар Георгиев.

Това е първият етап от изграждането на тази квантовокомуникационна инфраструктура, по която следва да се предава класифицирана информация на междуправителствено ниво, държавна администрация, силови министерства и т. н. На един по-късен етап тя ще бъде развита за ползване от критична инфраструктура – банки и всички, които имат нужда да обменят защитена информация на национално ниво. Но

първо ще се направят връзките на правителствено ниво в международен аспект.

„Изградихме това трасе между София и Кулата, за да може на следващ етап, който се очаква да бъде започнат от ЕК тази есен, да започне изграждането на междудържавни връзки – обяснява инж. Константин Иванов, технически проджект мениджър на проекта. – Колегите от Гърция изграждат трасе от Атина до Солун, което ще бъде продължено до Промахон и Кулата, където може вече да се осъществи международна свързаност. Още сме в начален етап, правят се тестове, компаниите за този вид оборудване са създадени съвсем наскоро – 2021–2022 г. Концепцията е ЕС да има мрежа за предаване на защитена информация.“

През септември 2024 г. предстои да започне следващият етап от изграждането на квантово криптирани мрежи чрез специализирани интерконекторни станции, с които да се осигури трансгранично свързване на националните мрежи. По този начин Европа цели да засили защитата на своите правителствени институции, техните центрове за данни, болници, енергийни мрежи и други, превръщайки се в един от основните стълбове на стратегията на ЕС за киберсигурност за следващите десетилетия.