
Съвместно научно изследване на учени от Медицински факултет „Икан“ в Mount Sinai, Института за изследване на мозъка „Либер“ и Университета на Аризона, САЩ, и Медицинския университет – София,
идентифицира нов биологичен процес,
който може да помогне да се обясни как мозъкът се развива различно при хора със синдром на Даун, съобщават от българското висше училище.
Заключенията, публикувани тази седмица в престижното научно сп. Nature Communications, показват, че излишъкът от ензим за редактиране на РНК, наречен ADARB1 (известен също като ADAR2), причинява твърде ранна и твърде значима промяна на РНК съобщенията в развиващите се мозъчни клетки на хора със синдром на Даун. По този начин той влияе върху начина, по който мозъчните клетки комуникират и се формират невронните мрежи.
Синдромът на Даун, известен още като тризомия 21, се появява, когато човек има допълнително копие на хромозома 21. Въпреки че отдавна е известно, че тази генетична разлика влияе върху развитието, остава неясно как тя променя ранното формиране на мозъка.
„Тези открития ни помагат да разберем как допълнителното копие на хромозома 21 променя мозъка от най-ранните етапи на развитие. Започваме да разкриваме как този генетичен дисбаланс води до промени в мозъка, свързвайки допълнителната хромозома с повишени нива на ключов ензим за редактиране на РНК и последващо ускорено редактиране на РНК във важни невронни гени“, коментира водещият автор д-р Майкъл С. Брийн, доцент по генетика, геномни науки и психиатрия в Mount Sinai.
– Редактирането на РНК е естествен процес, който е силно активен в ранното развитие и фино настройва начина, по който функционират протеините в невроните. Установихме, че редактирането на РНК се случва по-рано и по-обширно при тризомия 21 и тази ранна промяна може да повлияе на начина, по който се формират връзките между невроните от самото начало“,
Изследователският екип анализира фетална мозъчна тъкан, събрана между 13 и 22 седмица след зачеването – важен период за ранното развитие на мозъка.
Проектът е сътрудничество между Медицинския университет – София, и Института „Либер“ и е одобрен от етичните комисии на двете научни организации.
В изследването се включват тъкани от 20 индивиди с тризомия 21 и 27 индивиди без това състояние, събирани в продължение на години в биобанката на Центъра по молекулна медицина. Проучването се фокусира върху два мозъчни региона, важни за ученето и паметта – префронталния кортекс и хипокампуса.
Използвайки РНК секвениране от ново поколение, екипът изследва генната активност и редактирането на РНК в целия набор от РНК транскрипти във всяка мозъчна проба.
Открива се широко разпространено нарушаване на генната експресия по средата на бременността при тризомия 21 на плода. Един от гените с най-често повишена експресия от хромозома 21 е ADARB1, който кодира ензим, редактиращ РНК. Повишените нива на ADARB1 са свързани с по-високи нива на редактиране на РНК в целия мозък.
Важно наблюдение на екипа е прекомерното редактиране в GRIA2, GRIA3, GRIK2 и GABRA3 – ключови гени за глутамат и GABA рецептори, които помагат за регулирането на начина, по който невроните изпращат и получават сигнали. Това редактиране води до прекодиране на РНК – процес, при който промяна на един нуклеотид променя аминокиселинната последователност на получения протеин, директно модифицирайки неговата функция.
Предполага се, че тези преждевременни молекулярни промени ще променят баланса между възбуждащата и инхибиторната сигнализация в момент, когато става активно образуване на връзките между невроните и изграждане на невронните мрежи.
За да затвърдят своите открития, изследователите извършват комбиниран анализ на девет независими набора от данни за човешка тризомия 21. Комбинираният анализ показва същия модел – по-високи нива на ADARB1 и повишено редактиране на РНК, свързани с допълнително копие на хромозома 21, в множество независими набори от човешки данни.
Проучването идентифицира ADARB1 индуцираната дисрегулация на редактирането на РНК като фундаментално молекулярно следствие от утрояването на хромозома 21 при синдром на Даун.
Тяхното откритие, че излишъкът от ADARB1 води до преждевременно и прекомерно прекодиране на РНК по време на критични периоди от развитието на мозъка на плода, директно свързва дисбаланса на генната доза с променената невронна сигнализация.
„Тези открития предефинират невропатологията на синдрома на Даун, като включват нарушена посттранскрипционна регулация и установяват редактирането на РНК като измерим биомаркер за ранно развитие на невронните мрежи и обещаващ път за терапевтична интервенция“, казва съавторът д-р Джоузеф Д. Буксбаум, професор по психиатрия, неврология и генетика в Mount Sinai.
Проф. Радка Кънева, ръководител на ЦММ към Медицинския университет – София, и ководещ изследовател от българска страна, споделя: „Това проучване беше възможно само благодарение на съвместната дейност между няколко институции, всички фокусирани върху разбирането как допълнителното копие на хромозома 21 влияе върху развиващия се мозък. Това постижение демонстрира нуждата и значението на високото качество на биобанките в съвременните медикобиологични изследвания, към което се стреми и българският хъб за биобанкиране BBMR.bg – част от европейската инфраструктура за биобанкиране BBMRI-ERIC.“
Според проф. Виолета Димитрова, ръководител на клиничния екип от СБАЛАГ „Майчин дом“, „прецизната и всеотдайна работа над 10 години и синхронът между клиничния и генетичния екип от Центъра по молекулна медицина, отговорен за биобанкирането на получените биологични материали, позволяват създаването на тази изключително ценна извадка, довела до всички значими открития“.
Според изследователите, тези открития отварят вратата към нови начини за измерване на ранното развитие на мозъка, които биха могли да насочат към прецизни лечения, целящи подобряване на неврологичните показатели при синдрома на Даун.
Партньорите
Mount Sinai е една от най-големите академични медицински системи в метрополния район на Ню Йорк, с 48 000 служители, повече от 600 изследователски и клинични лаборатории, училище по медицински сестри и водещо училище по медицина и следдипломно образование.
Институтът за развитие на мозъка „Либер“ е независима организация и медицински изследователски институт в Мериленд, свързан с Медицинския факултет на Университета „Джонс Хопкинс“. Биобанката на Института „Либер“, съдържаща близо 5000 човешки мозъка, е най-голямата колекция от мозъци, събрани след смъртта, за изследване на невропсихиатрични разстройства в световен мащаб.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg



