Разчитат българския геном

Над 400 доброволци се включват в пилотната фаза на мащабния проект

Повече от 400 доброволци от София и Пловдив се включиха в пилотната фаза на мащабния проект „Геномът на България“, който се реализира от медицинските университети в двата града и Европейската научна инфраструктура за биобанкиране, съобщава пресцентърът на МОН.

От събраните абсолютно доброволно кръвни проби ще бъде изолирана ДНК, която да бъде прочетена изцяло (пълно геномно секвениране), за да се открият всички вариации в генома на участниците. Това ще помогне за оформяне на колективния български геном, като в първия етап се планира да се изследват общо 1000 пълнолетни български граждани.

Биологичен материал от доброволците се събира в лабораториите на двата университета, а Центърът по молекулна медицина към МУ – София, ще извърши геномното секвениране (пълно разчитане на генома), обработка и съхранение на данните. Конфиденциалността е гарантирана, като данните ще бъдат закодирани и съхранявани при най-високо ниво на сигурност.

Използват данните за изследвания на генетични заболявания

Информацията от Проекта ще се използва в научни изследвания, свързани с генетични заболявания, като редки болести, рак, чести социално значими заболявания като диабет, сърдечносъдови болести, невродегенеративни заболявания и дори инфекциозни болести. С участието си в него нашата страна ще се нареди сред държавите, ползващи последните достижения на световната наука.

Доброволците в проекта „Геномът на България“ реално помагат за развитието на медицината у нас и в Европа. Чрез него ще се изследва как нашето ДНК влияе на здравето ни, какъв е рискът от развитие на различните генетични заболявания, кои варианти в нашия геном определят как българите усвояват различни лекарства, към какви заболявания сме по-предразположени и към кои имаме вродена устойчивост, кои терапии биха били ефективни при всеки участник и кои – не толкова.

„Това е шанс всеки от нас да допринесе за здравето на нашите деца, за бъдещето ни като нация. Защото, дарявайки нашите генетични данни, помагаме за развитието на медицината. Събраната информация ще даде възможност да се правят по-добра профилактика и диагностика, да се разработят по-ефективни и персонализирани терапии за много тежки и чести заболявания“, казва ръководителят на Проекта проф. Радка Кънева.

Очаква се по-късно през 2024 г., след одобрение от ЕК, България да се включи пълноценно и в мащабния проект „Геномът на Европа“, за който ще е нужно да се съберат генетичните данни на 6500 пълнолетни български граждани от всички географски райони на България.