Национално издателство "Аз-буки"
Министерство на образованието и науката
Wikipedia
  • Вход
  • Регистрация
Вестник „Аз-буки”
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За вестника
  • Екип
  • Архив
  • Контакт
  • Реклама
  • Абонамент
  • en_US
  • Начало
  • За вестника
  • Екип
  • Архив
  • Контакт
  • Реклама
  • Абонамент
  • en_US
Няма резултати
Вижте всички резултати
Вестник „Аз-буки”
Няма резултати
Вижте всички резултати
Начало Новини Новини 2025 Брой 9, 06-12.03.2025 г.

Доц. Христо Михайлов, ректор на Лесотехническия университет: Гората е бъдещето ни

Стела Маринова от Стела Маринова
06-03-2025
в Брой 9, 06-12.03.2025 г.
A A
Снимка Личен архив

Доц. д-р Христо Михайлов завършва висшето си образование през 1987 г. във Висшия лесотехнически институт, специалност „Горското стопанство“. През 1988 г. започва работа в Лесотехническия университет като асистент. През 1995 г. защитава докторска дисертация. От 2007 г. ръководи катедра „Ловно стопанство“. От 2001 до 2009 г. е председател на УС на Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“ и вицепрезидент на Федерацията на Ловните асоциации на страните от ЕС (FACE) в Брюксел.

Основните му научни интереси включват екологията на дивата фауна, организацията и управлението на ловното стопанство, както и изкуственото развъждане на дивеч.

От 2024 г. е ректор на Лесотехническия университет.

 

– Доц. Михайлов, Лесотехническият университет организира поредица от събития по случай 100-годишнината от началото на висшето лесовъдско образование у нас, която отбелязахме на 28 януари. Споделете какво ще се случва през тази година.

– Честването на стогодишнината е знаменателен повод. Това означава, че вече си в историята и залагаш стандарти в образователната система. Преди 100 години на 28 януари Академичният съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е взел решение за разкриването на Лесовъдния отдел при Агрономолесовъдния факултет.

На тази дата през 2025 г. поставихме началото на празничните събития с пресконференция и атрактивна лекция, представена от колега от Университета пред препълнената от гости зала. Поредицата от събития ще продължи няколко месеца, като кулминацията е през май, когато ще има тържествено честване в Софийската опера и балет.

Организираме и международна научна конференция, свързана с природата, горските екосистеми, елементите на гората, климатичните промени, проблемите с пожарите и други тематични направления. Тя ще се проведе под патронажа на министъра на образованието и науката.

Имаме още няколко прояви. В началото на април традиционно се отбелязва Седмицата на гората, която тази година също е юбилейна. Съвместно с Министерството на земеделието и храните и Изпълнителната агенция по горите ще отбележим този юбилей. Ще проведем традиционното ни залесяване заедно с граждани, наши студенти, ученици и преподаватели. Проява ще има и в нашето учебно-опитно горско стопанство в Юндола край Велинград.

В края на април ще организираме и Дни на иновации за защита на природата от пожари в Казанлък. Събитието се реализира по европейския проект FIRE-RES по програма „Хоризонт 2020“. Ще се проведат иновативни демонстрационни дейности, насочени към превенция и предотвратяване на горските пожари.

Събитиято ще преминават под патронажа на президента на Република България Румен Радев.

Предстоят и още няколко инициативи. Студентите от факултета „Горско стопанство“ също са подготвили собствена програма.

– Какво послание искате да отправите към обществото чрез събитията, които ще се проведат в следващите месеци?

– Гората е нашето бъдеще. Тя е лична и обща отговорност. Всеки гражданин на света трябва да даде своя личен принос в съхраняването на горите и екосистемите. По този начин запазваме чистия въздух, водата, животинския свят и биологичното разнообразие. Гората е живот.

Според анализите над 95% от причините за горските пожари са свързани с човешка дейност. Това е поводът да отправим призив към всички граждани и да бием аларма.

Трябва да спрем да използваме термина „климатични промени“. На ръба сме да говорим за „климатични катастрофи“. Това е видно от пожарите в Калифорния, събитията в Пиренеите. Това показва, че човечеството е изчерпало кредита, който природата му е дала. Трябва да върнем този кредит и да инвестираме в бъдещето на нашите деца.

Отношението към гората, към природата е израз на цивилизованост. Трябва да покаже, че България е пример в това отношение. Унищожението на гората е последна крачка към унищожаване и на човечеството.

– Как се е променила картината на горите за тези 100 години и как очаквате да изглежда след още толкова?

– Състоянието на българските гори през последните 100 години не е само природна даденост и в резултат на природни процеси. То е и резултат на неуморната, дългогодишна и професионална работа на родните лесовъди за подобряване състоянието на българските гори. През изминалия век са положени огромни усилия за овладяване и опазване на горите.

Горите на България все още са за пример. Родината ни е зелен оазис в Европа, горското ни богатство е известно по света и е сочено за пример.

100 години след началото на лесовъдското образование у нас обаче трябва да подадем сигнал за тревога. Не само поради обективни природни причини като засушаване, климатични катастрофи и пожари.

Случват се и някои събития, които трябва да ограничим. Става дума за политизирането на дейностите в българските гори. Затова моят апел към политиците е да оставят горите на лесовъдите. Доказали сме, че знаем и можем да гарантираме бъдещето на българските гори. Това е тревогата, която колегията има в началото на второто столетие на висшето лесовъдско образование.

Състоянието на сектора не е добро – кадрово, материално, технологично и финансово. Поради неглижиране на лесовъдството от страна на различни правителства изоставаме и технологично. Знаем, че трябва да се въведат ефективна механизация и модерни технологии при ползването на горите. Лесовъдството трябва да бъде съчетано и с еколичните политики.

Необходимо е залесяване със сухолюбиви и сухоиздръжливи видове, особено в южните и югозападните части на страната. Това са все проблеми, които са неизменна част от горския сектор.

Погледът ни трябва да е насочен към бъдещето на българските гори от гледна точна на техните еколични, социални и икономически функции. Трябват спокойствие и добри инвестиции в българските гори, за да ги запазим в познатия им в цяла Европа модел.

– Как се е променило лесовъдското образование в университетите за този период?

– Усеща се разколебаване у младите в последните десетилетия. За щастие, все още предоставяме на държавата достатъчно и добре подготвени лесовъди. Но проблемът не е в образователната им подготовка.

Проблемът възниква, когато навлязат в практиката и се сблъскат с порочни практики. След няколко години те казват: „Вие чудесно ни обучавахте, но практиката в момента изисква съвсем различни неща, не това, на което ни учихте“.

– Ръководите Лесотехническия университет от година. Какви цели си поставихте в началото на мандата?

– Постижими, но амбициозни цели. Те са на целия екип. Искаме ускорено развитие на Лесотехническия университет, съхраняване на традициите, развитие на практическото обучение, което е изключително богато.

Стремим се към висок стандарт на преподаване, съобразен с високите изисквания към студентите ни както по време на семестъра, така и по време на изпитите. Нашата цел е те да знаят и да могат.

Желанието ни е да продължим да бъдем лидери в направленията, в които преподаваме. Не целим да разширяваме прекалено образователния си профил. Убедени сме, че трябва да продължим да работим, да се развиваме и да бъдем лидери в специалностите ни, някои от които са уникални и не се предлагат в много други университети в България.

Например „Горско стопанство“, „Инженерен дизайн на мебели“ и „Компютърни технологии в мебелната индустрия“. Сред тях са и двете специалности, които се предлагат само в още един университет – „Ландшафтна архитектура“ и „Ветеринарна медицина“. Според Рейтинговата система за 2024 г. отново сме лидери във ветеринарномедицинското образование в България.

Гордеем се с тези специалности. Въпреки че университетът ни предлага сравнително малък брой специалности, те са висококонкурентни и привличат мотивирани студенти. Те не само учат, но и активно участват в студентския живот, в спортни дейности, като разполагаме с две спортни бази – в Несебър и в София.

Целим да постигнем ускорено развитие, модернизация и дигитализация на образователния процес, инвестиране в инфраструктурата и да въвлечем повече студенти в цялостния живот на Университета, в научните дейности, в управлението му чрез студентското самоуправление.

– Обмисляте ли да предложите нови специалности?

– Обмисляме разкриването на нови специалности, но фокусът ни остава върху направленията, в които сме традиционно силни. На последния Академичен съвет взехме решение за разкриване на нова специалност – „Планинско земеделие“. Тя е естествено продължение на вече съществуващите дисциплини в Агрономическия факултет, свързани с растителната защита, земеделието и горското стопанство. Смятаме, че е изключително необходима за България. Някои от браншовите организации нееднок­ратно са заявявали нуждата от подкрепа за планинското земеделие и животновъдство.

Обмисляме и още една иновативна специал­ност – „Агролесовъдство“, което съчетава бързорастящи дървесни видове с използване на същите земеделски площи за селскостопански дейности. Тя има сериозен потенциал за развитие в страната ни.

Внимателно ще разширяваме спектъра на предлаганите специалности, въпреки че това не води до по-добри финансови резултати. Финансирането на университетите у нас все още е обвързано с броя на студентите, а не толкова с качеството на обучението. В последните години се полагат усилия за промяна на този модел и вече има първи положителни резултати. Надяваме се тази тенденция да продължи, за да се стимулират висшите училища, които предлагат висококачествено образование, а не просто голям брой студенти. Финансирането трябва да подкрепя лидерството в традиционно силните специалности.

– Има ли интерес за разкриването на филиал на Лесотехническия университет в страната?

– Академичният съвет получи покана от кмета на Бургас Димитър Николов и от Общинския съвет съгласно потребностите на Националната карта за висше образование да бъде разкрит филиал с някои от нашите специалности. Намираме се в проучвателно-подготвителен етап. Обмисляме да се предлагат специалностите „Горско стопанство“, „Ландшафтна архитектура“ и „Технология на дървесината и мебелите“. За тях Пътната карта дава възможност. Предстои да изпратим документи до Националната агенция за оценяване и акредитация за намерението ни да разкрием филиал.

От Общината ни осигуряват материална база за водене на образователен процес, за настаняване. Стремежът ни е да оставим младежите от региона по родните им места. Вярвам, че чрез хибридните модели и модулното обучение по определени дисциплини ще се справим на високо ниво с преподаваните дисциплини.

– Как развивате връзките със средното образование?

– Редовно организираме срещи с педагогически персонал, директори и ученици. Целта е не само да привлечем кандидат-студенти, а и да намалим стреса при прехода от средно към висше образование. Установихме, че младите хора често изпитват затруднения в първата си година в университета.

Директорите на професионални гимназии ни препоръчват да провеждаме срещи не само с ученици от X – XII клас, но и с по-млади – от VII – VIII клас. Целта е да ги запознаем с възможностите за кариерно развитие, какво представлява дуалното обучение.

Трябва да работим заедно – не само средното и висшето образование, а и началното. Това не са отделни системи, а свързани звена. Висшето образование зависи от средното, а средното – от началното. А всичко започва от семейството и възпитанието, изграждането на уважение към учителя и училището. Затова трябва да бъдем по-близко едни до други.

Нашият университет винаги е със свободен достъп за ученици. Всяка седмица наши преподаватели и колеги посещават различни училища в страната. Стремим се не само да популяризираме университета, а и да разберем в детайли проблемите в средното образование. Трябва да сме наясно с механиз­мите за вземане на решения относно тяхното преодоляване, за да вървим напред.

Трябва да призная – и това го потвърждават и други ректори, че има първокурсници, които още в първия семестър се чудят как са попаднали в даден университет, и осъзнават, че той не е за тях. Затова трябва да бъдем по-близо до средното образование, да улесним учениците, да ги ориентираме и да им предоставим възможност за информиран избор относно тяхното бъдеще и кариерното им развитие.

– Как бизнесът подкрепя Лесотехническия университет?

– Стратегическата ни политика е насочена към изграждане и поддържане на стабилни връзки с бизнеса, което подпомага успешната реализация на нашите студенти. Целим да доближим учебните програми до нуждите на пазара на труда и да ги актуализираме спрямо неговите изисквания. Затова включваме бизнеса в актуализацията на учебните ни планове.

Бизнесът също има интерес към кариерното развитие на най-добрите ни студенти, като им предлага стипендии, финансова подкрепа за обучение, възможности за стажове и работа по срочни договори. Компаниите инвестират и в образователната среда в Университета.

Радостен съм, че често откриваме нови учебно-демонстрационни центрове, лаборатории или обновени учебни зали с помощта на бизнеса. Не става дума само за българския бизнес, а и за световно утвърдени компании.

Законът за висшето образование позволява да се възползваме от възможността да каним изявени лидери от различни сфери да изнасят лекции, да коментират и дискутират с нашите студенти различни аспекти от приложната дейности на фирмите. Тези срещи се радват на голям интерес от страна на студентите, което показва, че вървим в правилната посока.

– По какви европейски програми работите?

– Десетки наши студенти и преподаватели се възползват от програмата „Еразъм+“ за обмен на знания и научен опит. Посещават университети в Кордоба, Испания, в балтийс­ките и скандинавските страни, Германия, Франция, Италия, както и в градове като Букурещ, Нови Сад, Виена и Залцбург.

Тези мобилности са изключително ценни и водят до създаване на научни проекти. Чрез тях се формират международни екипи, формират се партньорства и се обменят методики, поставят се общи цели.

Проблемите, които са в нашия фокус – като изменението на климата, проблемите с водите, биоразнообразието, общественото здраве, здравето на животните, продоволствената сигурност, не са само български, а глобални. Това налага нуждата от общи цели и сътрудничество в международни проекти.

Нашият университет е уважаван партньор в редица научни изследвания. Имаме учени на световно ниво, някои от които са сред най-цитираните в своята област.

Гаранция сме за сериозни научни разработки. Всеки факултет има свое собствено научно списание, което e рефериранo в Scopus, а някои – и в Web of Science. Публикуват се статии както от наши преподаватели, така и от международни изследователи.

Your Image Description

Свързани статии:

Емблема на доброто образование Default ThumbnailАкад. Александър Петров: Задачата ни е да подкрепим всеки млад талант Изречението също носи настроение Деница СачеваКрайната цел е по-малко отпаднали деца

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Телефон: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Адрес: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Етикети: връзки със средното образованиегодишнинаевропейски програмиИнтервюклиматични променилесовъдно образованиеЛесотехнически университетспециалности

Последвайте ни в социалните мрежи

Viber
СподелянеTweet
Предишна статия

Над 4000 кандидати от 150 държави искат да стажуват в българския INSAIT

Следваща статия

Вестник „Аз-буки“ – брой 9/2025 г.

Следваща статия
Вестник „Аз-буки“ – брой 9/2025 г.

Вестник „Аз-буки“ – брой 9/2025 г.

Третокласници подариха на министър Красимир Вълчев ръкописен препис на „Епопея на забравените“

Третокласници подариха на министър Красимир Вълчев ръкописен препис на „Епопея на забравените"

Какво означава „уронване престижа на работодателя“

Какво означава „уронване престижа на работодателя“

Последни публикации

  • Публикуваха проектопостановлението за минимална асистентска заплата от 2780 лв.
  • МОН: Към този момент няма решение или обсъждане за връщане към завършване на основно образование в VIII клас
  • Министър Вълчев откри STEM център в СУ „Алеко Константинов“ в Луковит
  • Австроунгарски дух в Разград от 140 години
  • Театрални интерпретации на абсурдите на ежедневието
  • „Свободата да знаеш“ започна в Кюстендил
  • Правителството одобри близо 108 млн. лева за развитие на науката и изследванията
  • Одобрени са над 37 млн. лева за строеж и ремонт на училища, детски градини и студентски общежития
  • В Министерския съвет
  • Над 200 директори и учители обменят иновативни практики за подобряване на учебния процес
  • Световната банка ще подпомага България за по-ефективното използване на информационните ресурси в образованието
  • Магията на XV софийски фестивал на науката
  • И най-доброто писмо е…
  • Битка на роботи край морето
  • 516 млади театрали взривяват сцената във Велинград
  • „Заедно за Гергьовден“ в Кюстендил
  • Флота или флот
  • ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“ – Варна, с блестящо представяне на националните състезания по професии в туризма
  • Цената на труда: Пазарни реалности, правни рамки и социални дилеми
  • 200 млн. лв. за подобряване качеството на висшето образование
  • Снимка на броя: Царство на децата
  • Премиерът Росен Желязков: INSAIT надмина всички очаквания

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Начало
  • Контакт
  • Абонамент
  • Проекти
  • Реклама

Вестник „Аз-буки”

  • Вестник “Аз-буки”
  • Абонамент
  • Архив

Научните списания

  • Стратегии на образователната и научната политика
  • Български език и литература
  • Педагогика
  • Математика и информатика
  • Обучение по природни науки и върхови технологии
  • Професионално образование
  • История
  • Чуждоезиково обучение
  • Философия

Бюлетин

  • Достъп до обществена информация
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
bg_BG
en_US bg_BG
  • Вход
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За вестника
  • Екип
  • Архив
  • Контакт
  • Реклама
  • Абонамент
  • en_US

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"