Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ бе изпратен с тържествена церемония на Морската гара във Варна за своята четвърта експедиция до Антарктида. Очаква се той да хвърли котва пред антарктическата ни база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън в края на декември, според капитана на плавателния съд Радко Муевски.
По пътя си корабът ще посети в средата на декември аржентинското пристанище Мар дел Плата. Има вероятност да посети и аржентинското пристанище Ушуая – най-големия в архипелага Огнена земя. Освен това се очаква при това плаване за първи път корабът да посети и Пунта Аренас, Чили. По план екипажът трябва да се завърне у дома в средата на април 2026 г.
В рамките на 34-тата българска полярна експедиция с кораба „Св. св. Кирил и Методий“ на о. Ливингстън ще бъдат доставени обзавеждане и оборудване за открития през миналата година лабораторен комплекс, необходимото за всички научноизследователски проекти, сглобяема сграда за сеизмична и метеорологична лаборатория, материали и провизии за базата.
С полярния ни кораб ще бъде подсигурена дейността на учените както в района на остров Ливингстън, така и на Южните Шетландски острови.
Както досега, ще има съвместна дейност с Испанската атлантическа програма и с екипи от други държави. Планира се корабът отново да стигне до Антарктическия полуостров и до близка аржентинска база.
При изпращането на кораба председателят на Българския антарктически институт и ръководител на 34-тата национална антарктическа експедиция проф. Христо Пимпирев заяви, че родни изследователи ще стъпят и на Антарктическия полуостров, предава БТА. Той посочи, че акцентът на експедицията тази година е основно върху научните изследвания.
„Антарктида е като друга планета, тя е Белият Марс, а новата лаборатория ще даде възможност за изследвания в областта на всички науки“, посочи проф. Пимпирев.
Той уточни, че оборудването позволява пробите, които се взимат в много специфична среда, вече да се изследват на място.
Първата група от 34-тата българска антарктическа експедиция отпътува за Ледения континент на 6 ноември
с полет от София. Маршрутът на полярниците включва полети до Пунта Аренас и Магелановия пролив в Южна Америка, откъдето ще се качат на борда на чилийския военен кораб „Ахилес“. След преминаване през пролива Дрейк и достигане до база „Св. Климент Охридски“ те ще я подготвят след зимните месеци и ще започнат работата по научни и логистични проекти.
В първата група са биологът доц. д-р Симона Георгиева от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) – БАН и д-р Борислава Маргаритова от Биологическия факултет на Софийския университет, които ще изпълняват проекти от Националната програма за полярни изследвания, финансирана от МОН, както и командирът на базата Камен Недков, д-р Цветан Василев, механиците Владимир Гигов и инж. Любен Любенов, електроинженерът Красимир Кръстев, лодководачът Елка Василева, логистиците Анастас Абаджиев и Александър Найденов и готвачът Самуил Челебиев.
В Пунта Аренас към групата българи ще се присъединят още четирима учени биолози – проф. Жозе Хавиер и д-р Жосе Секо от Университета в Коимбра, Португалия, ас. Емили Спероу от Университета „Бейлор“ и Ариел Лийхи, докторант от Университета на Род Айлънд, САЩ. Проектът, по който ще работят, е насочен към биоразнообразието в Южния океан. Целта на учените е да установят как да съхранят различните видове, тъй като животинският свят е много чувствителен на климатичните промени.
Научната програма на експедицията се финансира изцяло от Национална научна програма за полярни изследвания „От полюс до полюс“.
През настоящата кампания ще се реализират общо 25 научни проекта, от които 15 са на български екипи от Софийския и Техническия университет и институти към БАН, в областта на микробиологичните изследвания, морската биология, медицината, социологията, космическите изследвания и океанологията. Ще продължат системните наблюдения на полярната околна среда, предвид климатичните промени.
Продължава и проектът за изследване на слънчевата активност, както и изследване на потенциални залежи от ценни елементи и минерали.
Мащабен проект е изследването на физикохимията на морската вода и теченията
между островите на Южношетландския архипелаг и на пролива Бренсфийлд, който разделя Южните Шетландски острови от континента. Той ще се осъществи с подкрепата и участието на учени от институт в Хамбург, Германия. Германските партньори са осигурили модерна апаратура, която е монтирана на българския кораб. Проучванията ще дадат възможност да бъде изяснено колко се повишава морското ниво и скоростта на разтапяне на ледниците.
Продължава участието на учени от Обединени арабски емирства, като през предстоящата експедиция се планира да се построи малка съвместна научна лаборатория за изследване на климатичните промени. Във втората част на експедицията ще работят и учени от Еквадор и Колумбия.
Сред задачите на учените при тази експедиция ще бъдат и геологичните проучвания, които трябва да установят дали в района има наличие на редкоземни елементи и минерали.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
