Художествени проекции на социалнопедагогическото познание: случаят Рубен Гайего

Веска Гювийска, Николай Цанков

Югозападен университет „Неофит Рилски“

Резюме. Изследването прави социалнопедагогически прочит на романа „Бяло на черно“ на Рубен Гайего (роден 1968), който е автобиографичен разказ за домове за деца с увреждания в Съветска Русия през 80-те години на ХХ век. Гайего е испанско момче, което се ражда с церебрална парализа и детството му преминава в институции за деца с увреждания в Русия. Независимо от увреждането Гайего успява да съхрани своята воля за живот и творчески потенциал. Романът „Бяло на черно“ е лауреат на наградата „Букър“ през 2003 година и е откритие в руската литература. Концептуалната защита на романа е в контекста на постмодернизма и автори като Пиер Нора, Морис Халбвакс, Мишел Фуко и приоритетно разглежда социалните институции като пространства на властта. Основни идеи и понятия са „места на паметта“ на П. Нора, „колективна памет“ на М. Халбвакс и „хетеротопия“ на М. Фуко, позволяващи да откроим нови измерения в постмодерните институции и връзката им с употребите на властта. Изследването предлага и емпирично проучване със студенти от специалността „Специална педагогика“ към педагогическите факултети в българските университети. Целта е да се уточнят личната експресия и професионалната рефлексия на студентите при художествени проекции на социалнопедагогическо познание.

Ключови думи: социалнопедагогическо знание; художествени проекти; социално пространство; царство на паметта; колективна памет; хетеротопия; домове за деца с увреждания

Свързани статии:

Ролята на съвременните техники на рисуване в практическото обучение на студентите от педагогическите специалности за бъдещата им реализация в процеса на преподаване на изобразителни изкуства Една нова книга за педагогическите умения на учителите Насоки за приобщаване на маргинални семейни общности в образователните институции Възгледи за дисциплината в списание „Свободно Възпитание“