Това е темата на международния ученически конкурс, организиран по повод 150-годишнината от гибелта
на Апостола на свободата
До 6 февруари учениците от българските училища у нас и в чужбина могат да участват в международния конкурс на тема „Васил Левски пред съда и пред света“ с репортаж, журналистически текст, есе до 500 думи или визуален разказ в до 8 карета или картинки тип „комикс“, които обрисуват портрета на Апостола на свободата като личност. Надпреварата се организира от Гръцко-българското сдружение за култура заедно с училищата „Васил Левски“ към него в Атина, Навплио и Крит в сътрудничество с Атинския университет и българското посолство в Гърция.
Конкурсът е посветен на 150-годишнината от кончината на Васил Левски. Участието на учениците е разделено в три възрастови групи – от 6 до 9 години, от 10 до 13 години и от 14 до 18 години.
В. „Аз-буки“ е медиен партньор на международния конкурс.
Жури ще класира най-добрите писмени и визуални работи и ще присъди първа, втора и трета наг-
рада за всяка възрастова група, а всички участници ще получат грамоти. Победителите в конкурса ще бъдат обявени на тържество в българското посолство в Атина, както и на страниците на в. „Аз-буки“.
В помощ на участниците се предоставят файлове с материали за делото на Васил Левски и неговите съратници, за съдебния процес и за епохата. От тях учениците ще се информират за значението и измеренията на делото на Васил Левски за България и събитията в региона в края на 60-те и началото на 70-те години на XIX век. Ще се запознаят с това, че Османската империя мобилизира огромен механизъм и потенциал за съдебен процес, в който Левски изпъква като политическа личност, а самата присъда признава неговата ръководна роля в борбата за освобождението на България. Ще научат как е протекъл съдебният процес срещу Васил Левски и неговите съратници през януари 1873 г. Ще могат да се „докоснат“ до личности и събития и да съпреживеят и осмислят етапите на процеса – от таен (за да не се разпространява информация за неуредици в империята и бунтарство) до явен, за който свидетелства кореспонденцията на европейските дипломати и османските служители.
Така участниците ще формират визията си за значението на личността на Левски, на представите му за освобождението на страната и за устройството на съвременна България – европейски либерални и републикански възгледи, християнския мироглед и дух, разбирания за ролята на Великите сили и др. И ще могат да си изградят критично отношение към епохата и събитията преди залавянето, съратниците, значимите обществени, дипломатически и политически фигури.
Организаторите очакват това да мотивира учениците да използват творчески получените знания в училище и да формират умения за работа с исторически извори и изграждане на визуален разказ, медиен или аргументативен текст – есе.
Учениците, които искат да участват в конкурса и да се докоснат творчески до архивите и времето, трябва да изберат една от двете задачи, на които да отговорят със съвременни или класически технически средства. Първата задача е свързана с процеса срещу Васил Левски, на който са призовани хора, които го разпознават, защитават или обвиняват в организиране на бунт срещу османската власт и престъпни деяния. Участниците в конкурса могат да участват в процеса от страна на обвинението или в защита на подсъдимите и да напишат есе или да направят визуален разказ тип „комикс“.
Втората задача е свързана с отзвука от процеса срещу Левски, когато български прогресивни емигрантски вестници в Букурещ публикуват статии и стихове по повод смъртта на Левски, а османофилски вестници в Истанбул омаловажават делото му. Спорадични съобщения с панславистичен оттенък във виенски вестници будят реакцията на Любен Каравелов – съратник на Апостола.
Европейските и руските дип-
ломати предават до своите правителства обширна информация за събитията, като така показват, че процесът срещу Левски е предизвикал сериозни смущения и трусове в политическия климат в Османската империя. В историческата картина липсват репортажи в европейските медии. Затова участниците в конкурса могат да влязат в ролята на журналисти или редактори на чужда медия – вестник, списание, и да напишат текст за нея – репортаж на български между 100 и 300 думи или журналистическа колонка до 150 думи.
