Николай КЪНЧЕВ
Хората са консервативни по природа, създадените от тях системи, преплитащи множество интереси – още повече. Учителите са хора и трудно се променят, още по-трудно – образователната система, вплитаща нагласите на преподаватели, ученици, родители, политици.
Според гледната точка това е единство и борба на противоположностите за теоретиците или непосредствена реалност – за практиците. Консерватизмът обаче не отчита моментните промени и не може да реагира адекватно на тях. В училищната стая това е сериозен проблем, който предизвиква борба на два различни свята. Дори в ежедневието поколение X трудно се разбира с поколение Z, какво остава да преподаваме на днешните деца по начина, по който го правим 20 години. Дистанционното обучение показа и много недостатъци. Днешните деца не стоят покорно да слушат, те се фокусират върху това, което им е най-интересно в момента. По пижама и онлайн, учителят не разбира кога е загубил вниманието на класа, но се чуди защо никой не взима участие в час. Няма време и сили да пусне в чата или в електронния дневник какво е домашното, и така да получи подкрепа от родителя, но абсурдно има време да пише двойка за „подсещане“ за непредадено домашно, а след като го получи, да я променя на реалната оценка.
Нека да спрем с опитите да променяме учениците според нашите (остарели) разбирания. Да започнем да променяме училището така, че да е интересно на ученика. Любимите приказни герои от екрана веднага да влизат в учебните помагала и да „разказват“ материала заедно с учителя. Да се борим всеки ден за вниманието на децата. Да показваме, че и възрастните можем да сме интересни за тях.
