Татяна АЛЕКСАНДРОВА*
Кавичките имат разнообразни функции, някои от които са свързани и със смисъла на текста, затова тяхната употреба често предизвиква колебания. Ще се спрем на един случай на употреба на кавички при наименования на обекти, които носят името на най-близкото населено място, на географски район или природна местност, в чиито граници са разположени: гранични контролно-пропускателни пунктове, мини, находища, природни паркове, ловни стопанства, тецове, вецове, пътни възли и др. Препоръката е те да се ограждат в кавички: ГКПП „Кулата“, АЕЦ „Козлодуй“, мини „Бобов дол“, пътен възел „Оризово“, природен парк „Витоша“, резерват „Сребърна“, ловно стопанство „Рила“, ТЕЦ „Варна“, ВЕЦ „Черни Вит“ и др. Такива обекти са създадени в резултат от човешка дейност, техните имена са вторични и в този смисъл условни, присъдени чрез специален акт на именуване, често съпроводен от административна процедура. А една от функциите на кавичките е да бележат условност на наименованието. По това тези имена се отличават от имената на съответните населени места, географски и природни обекти, които са първични, възникнали са по естествен път в незапомнени времена, и затова не се пишат в кавички: град Кулата, село Оризово, планината Витоша, град (село) Бобов дол, град Варна, река Черни Вит и т.н.
Двата типа наименования се различават и чисто езиково, което обосновава различното им оформяне. Първичните собствени имена са опорни думи в словосъчетания с нарицателни съществителни, които ги поясняват: град Кулата, село Оризово, планината Витоша. Тук съществителните град, село, планина са приложения (вид определения) в рамките на словосъчетанието. Докато при словосъчетанията от типа ГКПП „Кулата“, пътен възел „Оризово“, природен парк „Витоша“ отношението е обратно: собствените имена „Кулата“, „Оризово“, „Витоша“ са определения (приложения) към опорните думи – съществителните нарицателни пункт, възел, парк.
*Д-р Татяна Александрова е доцент в Секцията за съвременен български език на Института за български език при БАН.
