За названието баница в българския език

Марияна ВИТАНОВА*

Едно от обичаните български ястия е баницата. В традиционната култура баницата се поднася на празничната трапеза, свързана с народния календар. В кухнята на
съвременния българин баницата е загубила връзката с празничната обредност и се превръща в храна от ежедневието. В българските диалекти се употребяват разнообразни лексеми – както общи названия за ястието, така и названия за различните видове баници в зависимост от начина на приготвяне и продуктите, които се употребяват.
Много хора смятат, че названието баница е навлязло в българския език през турски, тъй като част от традиционната кулинарна лексика има турски произход,
срв. сарми, мусака, кюфтета, бюрек и др. Всъщност лексемата баница има славянски произход и е резултат от развоя на праславянската форма *гыбаница > *гбаница > баница (Български етимологичен речник. Т. І, 1971).
Форма гùбаница, която може да се приеме за пряк наследник на *гыбаница, е регистрирана в говора на
с. Ново село, Видинско. В говорите на селата Куфалово (Солунско) и Литовой (Ениджевардарско) функционира названието гибàйница, което също е запазило близостта до праславянската форма. Лексемата гùбаница ‘баница, пита’ се употребява и в сръбския език.
Названието баница е свързано с индоевропейския корен *gheub(h)- със значение ‘свивам, сгъвам, движа’, тъй като листовете на баницата се нагъват, завиват. В Зографското евангелие (средновековен български ръкопис) е отбелязан глаголът прэгыбатё ‘свивам’, а в съвременните български диалекти се употребяват глаголите гибам, нагùбам ‘нагъвам’, нагибна, сгùбам се ‘свивам се, сгъвам се’, прегибям и др.

*Д-р Марияна Витанова е доцент в Секцията за етнолингвистика на Института за български език при БАН.