Мария КИТАНОВА*
В старобългарския език съществува звук, наречен малка носовка, който се отбелязва графично с Ѧ и звучи като носово [е]. Малката носовка се произнася като [е] в съвременния български книжовен език. По тази причина е неприемлива употребата на думите девятка, десятка, които в старобългарски се пишат с Ѧ. Това е една от най-масовите грешки, открива се във всички медии и в речта на всеки втори българин. Правилни са формите деветка, десетка.
В старобългарския има и прилагателно свѧтъ ‘праведен, чист, свещен’. Днес то може да се чуе и като свят човек, и като свети Климент. Формата светЈ е пряк наследник на старобългарската дума, а свят е навлязло от черковнославянските печатни книги. Девятка, десятка и свят са русизми, защото в руски Ѧ дава [я]. Двете форми от свѧтъ намират място в редица речници като дублетни, например: свят прил. свет ‘праведен, непорочен’ (БТР 1973).
В съвременния книжовен език обаче формата свет в това значение не се употребява. В Официалния правописен речник на българския език са представени две заглавки: светЈ, светˆ, светҐ, светЈ (с. 567) и свѕт, свѕта, свѕто, свѕти (с. 570). Така е правилно да ги употребяваме. Освен разлика в ударението те имат и разлика в значението. СветЈ се употребява предимно за лица и същности, утвърдени от християнската църква за свещени, близки до Бога, например: свети Иван, света Ана, свето причастие, свети Кирил и Методий. А свѕт се употребява за назоваване на неща, които се отнасят до най-значимите човешки идеали и чувства, например: свят момент, свята любов, свято дело, святи думи. За запазването на свят в българския език безспорно важна роля изиграва авторитетът на черковнославянския език. Добре е да знаем също, че светец
се произнася с [е], а святост – с [я], но членуваната форма е светостта.
*Проф. д-р Мария Китанова работи в Секцията за етнолингвистика на Института за български език при БАН.
