Ало, ало …

Навършиха се 48 години от провеждането на първия разговор от мобилен клетъчен телефон. В един слънчев следобед на 1973-та Мартин Купър от Motorola прави невероятен маркетингов ход. Кани журналисти да се присъединят към него на Шесто авеню в Ню Йорк, за да присъстват на създаването на нова глава в историята на комуникациите. Той изважда прототип на Motorola DynaTAC и звъни на своя конкурент Джоел Енгъл, тогавашният шеф на Bell Labs (сега AT&T).
Купър разказва, че върви по улицата, докато говори по мобилен телефон – слушалка без жици. Нюйоркчани, свикнали с всякакви гледки, обръщат главите си след него. Разбира се, Енгъл е, меко казано, шокиран, като разбрал кой и защо му се обажда. Разговорът започна с думите: „Джоел, аз съм Марти. Обаждам се от клетъчен телефон, истински безжичен клетъчен телефон.“
След историческото първо обаждане Купър е направил още няколко. По време на разговора си с репортер от Ню Йорк Таймс е пресякъл улицата с апарата на ухото си. Това му се е струвало най-опасното нещо, което е правил през живота си.
Историческият апарат е струвал близо 4000 долара, но все пак е бил първият клетъчен телефон. Тежал е малко над килограм и с дължина от
25 сантиметра. Батерията обаче не му е била най-силната страна. Издържал е около 20-ина минути работа. „Животът на батерията не беше проблем, защото никой не можеше да държи телефона в ръка толкова дълго време“, шегува се Мартин Купър. След изтощаване е трябвало цяла нощ да се зарежда.
Но въпреки успешно проведения първи разговор минават цели 10 години преди безжичната слушалка реално да навлезе на пазара като свободно продаван продукт. В култовия филм „Уолстрийт“ от 1987 г. героят на Майкъл Дъглъс – Гордън Геко, използва именно Motorola DynaTAC.