Красимира ФУЧЕДЖИЕВА*
Замисляли ли сте се какъв е произходът на глагола с`ърдя се ‘обзема ме чувство на раздразнение, гняв, недоволство’? Историята му показва, че той е свързан етимологично със съществителното име сърцè.
Глаголът сірдя се е продължител на праславянския глагол *sьrditi (sę), образуван от основата *sьrd-. Същата древна основа откриваме и в праславянското съществително име *sьrdьce, от което се е развила съвременната дума сърцè. Мотивацията за свързването на с`ърдя се със сърцè се базира на схващането, че този орган е вместилище на гнева. По аналогичен начин са свързани литовски думи за ‘сърцеè и ‘разпра’, хетските думи за ‘гневя се’ и ‘сърце’. С тази представа са свързани и фразеологичните словосъчетания: изстива ми сърцето ‘преставам да обичам някого’; яд ми капе на сърцето ‘ядосвам се’.
Любопитно е, че продължител на същия корен е и съществителното име средà с основно значение ‘място, което се намира на еднакво разстояние от всички краища или страни на нещо’. Именно такава е и първичната семантика на думата сърцè ‘среда’ (т.е. ‘централен телесен орган’). Тази семантика се пази в някои от значенията на думата сърцè – ‘меката вътрешна част на тестено изделие като хляб, козунак и под.’, прен. ‘център, среда на нещо’; в производни думи като сърцевина ‘средищна, мека част на дърво или на друго растение’, както и в някои диалекти: сърцè ‘утроба’, ‘стомах на животно’ (Софийско, Самоковско), с`ърце ‘стомах, корем’.
И така, думите сърцè, средà и с`ърдя се произлизат от един и същ древен корен, а съвременните им значения са резултат от хилядолетен езиков развой.
*Красимира Фучеджиева работи в Секцията за българска етимология на Института за български език при Българската академия на науките.
