Национално издателство "Аз-буки"
Министерство на образованието и науката
Facebook
Wikipedia
Вестник „Аз-буки”
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За вестника
  • Екип
  • Архив
  • Правна консултация
  • Контакт
  • Абонамент
  • Начало
  • За вестника
  • Екип
  • Архив
  • Правна консултация
  • Контакт
  • Абонамент
Няма резултати
Вижте всички резултати
Вестник „Аз-буки”
Няма резултати
Вижте всички резултати
Начало Новини 2021 Брой 12, 2021

Свързани ли са по произход думите сърцè, средà и с`ърдя се?

в Брой 12, 2021

Красимира ФУЧЕДЖИЕВА*

Замисляли ли сте се какъв е произходът на глагола с`ърдя се ‘обзема ме чувство на раздразнение, гняв, недоволство’? Историята му показва, че той е свързан етимологично със съществителното име сърцè.
Глаголът сірдя се е продължител на праславянския глагол *sьrditi (sę), образуван от основата *sьrd-. Същата древна основа откриваме и в праславянското съществително име *sьrdьce, от което се е развила съвременната дума сърцè. Мотивацията за свързването на с`ърдя се със сърцè се базира на схващането, че този орган е вместилище на гнева. По аналогичен начин са свързани литовски думи за ‘сърцеè и ‘разпра’, хетските думи за ‘гневя се’ и ‘сърце’. С тази представа са свързани и фразеологичните словосъчетания: изстива ми сърцето ‘преставам да обичам някого’; яд ми капе на сърцето ‘ядосвам се’.
Любопитно е, че продължител на същия корен е и съществителното име средà с основно значение ‘място, което се намира на еднакво разстояние от всички краища или страни на нещо’. Именно такава е и първичната семантика на думата сърцè ‘среда’ (т.е. ‘централен телесен орган’). Тази семантика се пази в някои от значенията на думата сърцè – ‘меката вътрешна част на тестено изделие като хляб, козунак и под.’, прен. ‘център, среда на нещо’; в производни думи като сърцевина ‘средищна, мека част на дърво или на друго растение’, както и в някои диалекти: сърцè ‘утроба’, ‘стомах на животно’ (Софийско, Самоковско), с`ърце ‘стомах, корем’.
И така, думите сърцè, средà и с`ърдя се произлизат от един и същ древен корен, а съвременните им значения са резултат от хилядолетен езиков развой.

*Красимира Фучеджиева работи в Секцията за българска етимология на Института за български език при Българската академия на науките.

Етикети: Написаното остава
СподелянеTweetСподеляне
Предишна статия

Начало за Европейския съвет по иновациите

Следваща статия

Европейска студентска карта до 2024-та

Следваща статия
В ход е дигиталното обучение

Европейска студентска карта до 2024-та

В ход е дигиталното обучение

Път на младите

В ход е дигиталното обучение

Още 52 млн. лв. в помощ на родителите

Последни публикации

  • Обичам всички животни на село
  • Живите класни стаи
  • УниБИТ връчва „Ябълка на познанието“
  • Нови защитени специалности
  • Инвестиции в среда за електронно обучение
  • Ученици преписват „Под игото“
  • Държавни изпити онлайн
  • Защо Левски, а не Лъвски
  • Образование за климата
  • ЕС инвестира 11,5 млн. евро за суперкомпютър в България
  • Новият „Еразъм+“ ще стигне до 10 млн. европейци
  • Евролидерите се споразумяха за бюджета
  • 95,5 млрд. евро за „Хоризонт Европа“
  • Онлайн обучението е компенсаторна аварийна система
  • „Светлина“ дарява с усмивки медици
  • Да се присъединиш към първа линия
  • Най-важно е възпитанието в толерантност
  • Без пропуснат час
  • Пионерите на дуалното в селското стопанство
  • Очите на децата казват всичко
  • Златният Хипократ на Белене
  • Наученото на младини е за цял живот
  • Достъп до обществена информация
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2019 Национално издателство "Аз-буки"

Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За вестника
  • Екип
  • Архив
  • Правна консултация
  • Контакт
  • Абонамент

© 2019 Национално издателство "Аз-буки"

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
bg_BG
en_US bg_BG